Отбелязваме една тъжна годишнина – 96 години от атентата в църквата „Света Неделя”, която тогава е носела името „Свети Крал”. Загиналите са 213 – сред тях жени и деца, ранените са над 500.
Историята на този атентат започва два дни по-рано с едно убийство, без никой да предполага, че това е прелюдия към една трагедия.
През 20-те години на миналия век у нас набират сила крайните течения в политиката. България все още не е укрепнала след Ньойския договор, бавно се гради новата държавност, а представителите на различните политически сили водят ожесточена битка помежду си. През 1923 година е потушено Септемврийското въстание. В резултат правителството засилва натиска и репресиите срещу техните дейци, както и срещу други леви среди и интелектуалци.
На 14 април 1925 г. е убит народният представител от Демократическия сговор генерал Константин Георгиев от дейци на комунистическата партия. Той е застрелян предния ден в двора на църквата "Свети Седмочисленици", докато отивал с жена си и внучката си на сутрешната църковна служба. Целта е била на опелото му да се събере политическия и военен елит на страната, включително и Цар Борис III, които са истинската мишена на атентаторите.
Атентаторите се свързват с клисаря на църквата и успяват да внесат 25 килограма взривни вещества.
Минути след началото на опелото в ранния следобед на 16 април избухва взривът и главният купол на църквата пада, а под него се намират множество невинни хора. По-късно пожарния командир Юрий Захарчук разказва:
„Там видях жива гробница: парчета от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв. Всички хора бяха загубили присъствие на духа, бягаха на всички посоки и викаха.”
Членовете на българското правителство оцеляват случайно, а Цар Борис III, който е главната мишена, закъснява – той присъства на опелото на загиналите при опита за атентат срещу него в прохода Арабаконак, извършен също два дни по-рано.
Сред жертвите в „Света Неделя” са много представители на военния ни елит – 12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори, деветима капитани, трима депутати, както и герои, сражавали се за България по време на Първата световна война.
Още на 16 април в България е обявено военно положение, което продължава до октомври 1925 година. Организаторите на атентата са заловени, повечето от тях са осъдени на смърт, а някои се самоубиват преди да бъдат заловени. Присъдите са изпълнени публично чрез обесване на 27 май. Датата 16 април остава като една от най-черните в българската история.
Атентатът в "Света Неделя" е най-кървавият в българската история, а до 80-те на XX век и в света.