Ретро

Най-неудобната пола в историята

Тя ни завещава една малко по-практична алтернатива – полата тип "молив"

През 1908 г. по време на демонстрация на братята Уилбър и Орвил Райт във френския град Льо Ман г-жа Едит Бърг става първата жена пасажер на самолет. Полетът трае две минути и седем секунди. Тогавашните дамски облекла не са били особено практични за самолет и за да избегне инцидент, г-жа Бърг завързва полата си с въже над глезените. Твърди се, че изобретателността ѝ вдъхновява френските модни дизайнери, за да се роди така наречената hobble пола. 

Всъщност заслугите си приписва моделиерът Пол Поаре, който твърди, че черпи вдъхновение за hobble полата си от модерните по това време азиатски облекла. Но тясната, почти прилепнала върху кожата пола започва да се появява още в началото на 80-те години на XIX век, когато модата поставя акцент върху задната част на тялото, скрита под кокетен, съблазнителен турнел. В началото на XX век полите продължават да се стесняват и около 1908 година спъващата, неудобна пола прави своя дебют.

Тя се стеснява към подгъва, което прави ходенето с нея изключително трудно. Въпреки това е абсолютен хит от Париж до Ню Йорк. Тя показва, че жените, които я носят, живеят толкова разкошен живот, че не им се налага да работят. Или изобщо да се движат.

В действителност полата била толкова тясна, че принуждавала жените да правят малки, ситни стъпки, подобно на гейши, и почти възпрепятствала свободното движение. За да не я скъсат, някои жени допълнително завързвали краката си около коленете или глезените. Особено трудно било качването на трамвая. Затова през 1912 г. в Ню Йорк се появили трамваи без стъпало за качване. Година по-късно подобни коли навлизат и в Лос Анджелис.

Има още...


Hobble полата била причина за множество инциденти и няколко смъртни случая. Жените се спъвали, падали, дори чупели краката си. Шеговито я наричали „ограничител на скоростта“. Въпреки че я обявили за опасна и някои работодатели дори забранили на работничките си да я носят, тенденцията имала и своите защитници.

„Бабите смятат, че целта оправдава средствата. И hobble полата ще върне на жените старата елегантност. Те  ще бъдат принудени да скъсят крачките си, ще се научат да стъпват в права линия, а не да размятат краката си небрежно напред-назад, както сега е модерно, и така като цяло ще се подобри външният вид на жените.“

Интересно е, че hobble полата става популярна в момент от историята, когато жените стават все по-активни физически. И докато суфражизмът набира скорост, дамската мода става ограничаваща. Писателката Шарлот Пъркинс Гилман описва явлението така: „Пораснали жени весело се съгласяваха да бъдат ограничени от тясна дреха, приличаща повече на крачол на панталон, отколкото на пола“.

Самият Поаре, който допринася за премахването на корсета, пише: „Да, освободих бюста, но оковах краката“. Скоро полата започнала да става малко по-практична, със скрити плисета или цепки, а понякога дори се носела върху шалвари, което позволявало повече свобода на движението. „Спънатата“ походка постепенно излязла от мода и hobble полата отстъпила място на кринолина в началото на Първата световна война, когато ограничената мобилност не подхождала на военната атмосфера.

Най-неудобната пола остава в модната история и ни завещава една малко по-практична алтернатива – полата тип "молив", в която продължаваме да се поклащаме и да понакуцваме и днес.

 

Пет велики жени, останали в историята на модата