Вероятно сте виждали картината „Съединена България“. Именно тя е символът, който най-често съпровожда трикольора ни на днешния празник. Представлява литография на Николай Павлович, нарисувана през 1886 г. и наречена от него „Съединението на Северна и Южна България в 1885 г.“.

Николай Павлович е бил начетен и родолюбив човек. Завършил Виенската художествена академия, а по-късно бил спонсориран от Петър Берон, за да следва и в Мюнхен. Връщайки се в родината, участвал като доброволец в Сръбско-българската война, а после станал преподавател в Художествената академия.

На литографията му са представени две българки сестри. Малката е Южна България, голямата – Северна България. И двете са облечени във военни доспехи и държат меч в ръка. На главата на малката сестра освен венец има и корона. Под краката им е скъсаното знаме със счупена дръжка и виждащи се на него крак и крило на орел – препратка към отминалата Сръбско-българска война. На щита на малката вече няма лъв, а герб. Съединението е извоювано. На заден план, под турския флаг, се вижда плачещата Македония.

Интересно е, че въпреки всички тесни контакти, които Николай Павлович е поддържал с революционери, и всички сърцати каузи, в които е участвал лично, когато е трябвало да изобрази Съединението, е избрал да го направи не с образите на юначни българи, а с тези на юначни българки. И това изобщо не е случайно. Защото тези две жени само на пръв поглед са символични. Зад тях стоят личностите на реални жени, най-известни сред които са Недялка Шилева и Екатерина Каравелова.

Недялка Шилева, учителката 

На 18 години Недялка ушила революционното знаме, развяно по време на Съединението. Тя била годеница на Продан Тишков или, както е по-известен, Чардафон Велики. Неговата чета, Голямоконарската чета, тръгва от Голямо Конаре (днешният гр. Съединение) и влиза в Пловдив на 6 септември, за да арестува областния управител на Източна Румелия, Гавраил Кръстевич. Недялка била единствената жена в четата на Чардафон Велики, вървяла редом с мъжете. Но освен че ушила знамето на четата, вероятно била и силата, от която е имала нужда тя, за да не се разпадне.

Малко преди да стигнат Пловдив, четниците се изплашили от тътен в тъмнината. Някои веднага съжалили, че изобщо са тръгнали, и били готови да се върнат. Недялка обаче им дала кураж да продължат: „Не ви е срам, стари мустакати мъже! Погледнете на мене, която съм слаба жена, най-млада между вас!“.

Ето я тук героичната Недялка, първата от ляво надясно в реда на изправените четници.

Четата възвърнала духа си и продължила напред. След свалянето на губернатора Гавраил Кръстевич на Недялка възложили задачата да го съпроводи из целия град и по пътя до Голямо Конаре. Тя се качила на файтона облечена във въстаническа униформа със сабя в ръка. Гавраил Кръстевич се почувствал особено унизен от това: „Във всеки случай делото беше народно и аз всичко забравям и всичко прощавам за това, което се извърши и спрямо моята личност; но едно нещо не мога да забравя, не мога да простя на нашите българи, а то е, дето ме качиха на един файтон с една облечена в хъшовско облекло мома и с гола сабля на ръка и ме разведоха така из града за присмех и подигравка.“