ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Непубликувани писма разкриват още от трагичния живот на Мария Калас

Непубликувани писма разкриват още от трагичния живот на Мария Калас

Снимка: © Hulton-Deutsch Collection/CORBIS/Corbis via Getty Images

Изнудвана от майка си, ограбвана от съпруга си Джовани Батиста Менегини, насилвана и изоставена от Аристотел Онасис – сопраното Мария Калас е обожавана от публиката, но отвъд сцената, светлините на прожекторите и бляскавите костюми животът й е белязан от болка и разочарования. Любовта, за която пее в ариите, сякаш остава недостижима в реалността, а тази на феновете й се оказва недостатъчна, за да може сърцето й да бие по-дълго.

Писателката Линдзи Спенс се заема с нелеката задача да разкаже за този драматичен живот, продължил едва 53 години. Книгата й Cast a Diva: The Hidden Life of Maria Callas ще излезе на 1 юни тази година и вече е пусната за предварителни поръчки в Amazon. При написването на тази биография, Спенс получава достъп до непубликувана досега кореспонденция на Калас и нейни лични архиви, които хвърлят светлина върху тъмната страна на брака й с Менегини, отношенията й с Онасис, както и върху сексуалния тормоз от страна на директора на една от най-известните консерватории в света. „Има и обезпокоителна информация от дневника на един от близките й приятели, описващ как Онасис я е дрогирал, най-вече поради сексуални причини и днес бихме класифицирали това като изнасилване“, разказва писателката пред The Guardian.

В писмо до асистентката си сопраното пише: „Не бих искала той (Онасис) да ми се обажда и отново да ме измъчва.“ По отношение на съпруга си Менегини пък споделяла: „Съпругът ми все още ме тормози, след като открадна повече от половината ми пари, след като приписах всичко на негово име, откакто се оженихме. Бях глупава да му вярвам.“ Оперната прима го нарича „въшка“, човек, „който се представя за милионер, а няма и стотинка“.

Новите разкрития отварят завесата и по отношение на мъчителното детство на Калас в Европа, както и нелеките отношения с майка й, която продава истории на пресата и я изнудва като пише на дъщеря си: „Знаеш ли какво правят артистите от скромен произход веднага щом станат богати? През първия месец те харчат първите си хонорари, за да направят дом на родителите си и да ги потопят в лукс...“ Баща й е не по-малко безпощаден. „Той й пише писмо, преструвайки се, че умира в болница за нуждаещи се в опит да получи пари от нея. Всъщност той е имал съвсем леко заболяване“, разказва още Линдзи Спенс.

„Писна ми от егоизма и безразличието на родителите ми. Не искам повече да имам нещо общо с тях. Надявам се вестниците да не разберат. Тогава наистина ще прокълна момента, в който изобщо имам родители“, споделя в едно от писмата си Мария Калас.

Тя умира през 1977 г. едва на 53 г., а новата биографична книга разказва и за здравословните й проблеми, които се отразяват на изявите й през 60-те години, както и за зависимостта й от наркотиците. Тя загуби гласа си няколко пъти.

„Калас страда от нервно-мускулно разстройство, чиито симптоми започват през 50-те години, но тогава лекарите я наричат „луда“. Това обяснява и загубата на гласа й, което прекъсва кариерата ѝ. Смъртта на Калас е мъчителна. Сама в парижкия си апартамент тя разчита на отчуждената си сестра Джаки и спътника си Васо Девеци, за да й достави успокоителни. Животът й е пълен с трагедии, но аз исках да разкажа нейната гледна точна“, допълва писателката. Със сигурност очакваме с нетърпение излизането на тази нова биография на Калас.

 

Марина Абрамович като Мария Калас

 

 

Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...