Ретро

Невероятната история на "сияйните" момичета

Със своята жертва те допринасят за преразглеждането на ефекта от облъчването с радий.

Невероятната история на "сияйните" момичета

Комикс за "Радиевите момичета".

Когато през 1898 г. Мария и Пиер Кюри откриват химичния елемент радий, работят свободно с големи количества от него. Първоначално нямат ни най-малка представа, че в бъдеще той ще е една от причините за тяхната смърт.

Едно от свойствата на този радиоактивен метал е, че свети в тъмното. Най-различни производства мигновено се възползват от това и започват да го добавят в пасти за зъби, лакове за нокти, козметика за лице, ключове на лампи, фенери, компаси, номерата на улиците, звънци на домове... Разработват и радиева вода, за която и лекари смятат, че е много здравословна, употребява се дори от спортисти.

Компанията United States Radium Corporation (USRC) разработва специална боя с радий, наречена Undark, и започва да я рекламира в печатните издания, за да осигури разпространението ѝ.

През 20-те години на ХХ век USRC построява фабрики в три американски щата – Илинойс, Кънектикът и Ню Джърси. Там се произвеждат красиви часовници с луминесцентни циферблати. Момичетата, които работят във фабриката, ежедневно потапят четките си в контейнерчета с радий, а после старателно го нанасят по цифрите и стрелките. Това им носи прозвището "Радиевите момичета".

Само преди около 100 години тази работа е изглеждала безопасна и дори забавна. Съществуването на такава професия днес е невъзможно.

     И още...


За да поддържат острата форма на четките и да работят прецизно, на момичетата често им се налага да ги облизват или докосват до устните си.

След работа престилките и кожата им светят, а понякога се появяват с официални, пищни рокли, за да са сияйни вечерта.

На пръв поглед работата е лесна, а и сравнително добре заплатена – за всеки оцветен циферблат получават по около 29 цента. Мъжете, работещи за USRC, ежедневно носят специални оловни облекла, за да се предпазят от облъчването на радия. Момичетата обаче нямат никаква защита под претекст, че работят с малки количества от метала. Същевременно собствениците и учените във фабриките се пазят много от контакт с него.

Не след дълго момичетата започват да проявяват странни симптоми – не могат да имат деца, получават анемия, туморни образувания. Радият извлича калция от костите им, разяжда кожата им. Стават необичайно крехки. Много от тях умират няколко месеца по-късно, а други успяват да осъдят компанията USRC за жестоката злоупотреба със здравето им.


Мей Кийн е едно от последните оцелелите "Радиеви момичета". Не ѝ харесва работата, затова прекарва само няколко седмици във фабриката, а за шефа си казва: „Често ми се иска да го бях срещнала след това, за да му благодаря, защото иначе щях да бъда като останалите момичета“.

Тя умира през 2014-а на 107-годишна възраст.

Със своята жертва "Радиевите момичета" допринасят за преразглеждането на ефекта от облъчването с радий, за да може днес да знаем, че е крайно опасен за нас. Освен това, тъжната им история ражда множество научни статии, картини, комикси, книги, филми, театрални постановки. Някои от тях ще видите в галерията ни.