ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Нина Ричи – неизменната звезда на парижката мода

Нина Ричи – неизменната звезда на парижката мода

Шанел, Ланвен и Вионе са имената, с които най-често свързваме златните години на парижката мода в периода между двете войни. Точно по същото време Нина Ричи имала повече клиентки, отколкото всички, изброени по-горе. Нейното име обаче не се появявало по страниците на модните списания. Тя нямала нужда от реклама, нито искала да обслужва аристокрацията и богатите чужденци – Нина Ричи правела френска мода за парижанките и заможните дами в провинцията. Тя била най-успешната дизайнерка на онова време.

Тя била най-успешната дизайнерка на онова време.
Нина Ричи всъщност била италианка. Тя се родила с името Мария Ниели в Торино през 1883 година. Баща й произвеждал обувки и заради неговия бизнес семейството се преместило в Монте Карло. На 14 години Нина – това било детското име на Мария Ниели, което тя запазила завинаги – останала сираче и заминала в Париж да работи като шивачка. Няколко години по-късно тя се омъжила за Луиджи Ричи, син на флорентински бижутер и така се появила Нина Ричи. На 23 години Нина родила единствения си син Роберт, а на 27 г. овдовяла. Сина си тя отгледала сама и по-късно именно той бил в основата на създаването и успеха на модната къща Нина Ричи. Впрочем и до днес този тандем майка-син остава уникален в историята на висшата мода и никой повече не повторил успеха и абсолютната творческа хармония на дуета Ричи.

През 1908 година Нина Ричи започнала да работи като главен дизайнер в модната къща на Рафин, където останала цели 24 години. След смъртта на собственика, вече на преклонната за времето възраст от 49 години, тя възнамерявала да се пенсионира. Именно тогава нейният син, талантлив бизнесмен, предложил да основат модната къща „Нина Ричи“. Това се случило през 1932 година. За разлика от другите дизайнери в началото на кариерата си, Нина Ричи нямала какво да учи – тя била абсолютно подготвена, още първото й ревю било пълен успех.

Само за шест години модната къща на Ричи се разраснала значително – от 40 шивачките им станали 450. Причината била проста – Нина Ричи предлагала изключително високо качество като дизайн, тъкани и изработка, но на цени около една трета от тези на конкурентите Ланвен и Шанел. Освен това Нина Ричи първа в света въвела две междинни колекции между сезоните, насочени към по-младата клиентела, а също така предлагала полуготови модели, които само с две проби се ушивали за съответната дама, но на значително по-ниска цена от оригинала от ревюто. Нейната погика била такава – една семейна модна къща не може да е само за херцогини, недостъпна за обикновените жени. Нина Ричи шиела за всички, но именно затова не попадала на страниците на Vogue и Harper’s Bazaar. Следващият успех на модна къща Нини Ричи били нейните парфюми. Първият се наричал Cœur de joie и се продавал в специално направено от Лалик кристално шишенце в сърцевидна форма. Следващият аромат - Lair du temps е легенда и до днес, а флаконът с два прегърнати гълъба е един от най-разпознаваемите в историята на парфюмите.

Модна къща Нина Ричи съществува и до днес, а моден директор в момента е Гийом Анри. Дрехите на модната къща неизменно си остават елегантни, без да са крещящи, както подобава на истинския френски стил.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...