ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Осъдените от Народния съд - "Не трябва да плачем за нас, а за България"

Осъдените от Народния съд - "Не трябва да плачем за нас, а за България"

Снимка: Държавна агенция "Архиви"

На 1 февруари 1945 г. Народният съд произнася най-масовите смъртни присъди в новата ни история и се дава начало на унищожението на елита на българската нация по онова време. Наречен "Кървавият четвъртък", този ден бележи кърваво петно в паметта ни, а днес се отбелязва като Ден на почит към жертвите на комунистическия режим.

Така нареченият Народен съд е извънреден съдебен орган, създаден след окупацията на Царство България от Червената армия на СССР и преврата на 9 септември 1944 г. от властта на Отечествения фронт в нарушение на действащата по това време Търновска конституция. Функционира в периода декември 1944 г. – април 1945 г., като в резултат на дейността му е обезглавен държавният, политическият и военен елит на страната

За съдиите в Народния съд няма изискване за образователен ценз, включително и юридически.

"Никой не трябва да бъде оправдан! И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля", са заповедите на Георги Димитров. Висшите ръководители на компартията в София, с които той води постоянна връзка по този въпрос, са Трайчо Костов и Вълко Червенков.

От всички подсъдими на 1 февруари няма нито един оправдан. Смъртните присъди получават тримата регенти на малолетния цар Симеон II, 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941, 67 депутати от 25-тото Народно събрание, 47 генерали и висши офицери. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри (проф. Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори... .

Присъдите не подлежат на обжалване, като смъртните са изпълнени веднага.

Държавното радио предава на живо обявяването на решенията на Първи и Втори съдебен, а около Съдебната палата е свикан е митинг, на който се скандира „смърт”. За сравнение Нюрнбергският трибунал постановява 14 смъртни присъди на висши нацистки функционери, а в Япония осъдените са 9. 

Общо за дейността си Народеният съд издава 9550 присъди в 135 съдебни процеса. На смърт са осъдени общо 2730 души, а 305 получават доживотен затвор. Около 200 души от осъдените на смърт са избити още преди провеждането на съдебните процеси. Изселени са 4325 семейства на близки на осъдените – близо 12 000 души. Конфискувани са предприятия, недвижими имоти и вещи...

Присъдите на Народния съд са посочени като едно от престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 г. от 38-то Народно събрание Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен.

Датата 1 февруари, на която се извършва най-масовото изпълнение на смъртни присъди в българската история, е обявена Ден на почит към жертвите на комунистическия режим през 2011 г.

Предложението е президенти – Желю Желев (1992 – 1996) и Петър Стоянов (1997 – 2002). 

В мемоарите си, издадени през 1964 г., царица Йоанна Българска, съпругата на цар Борис III и майка на малолетния през 1945 година престолонаследник Симеон II, описва последните мигове на осъдените на смърт политици, държавници и висши военни на 1 февруари 1945 г.

Самата Йоанна е принудена да напусне страната през 1946 г. със семейството си и да живее в изгнание. 

Ето как тя вижда този трагичен епизод от българската история...

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...