На 1 февруари 1945 г. Народният съд произнася най-масовите смъртни присъди в новата ни история и се дава начало на унищожението на елита на българската нация по онова време. Наречен "Кървавият четвъртък", този ден бележи кърваво петно в паметта ни, а днес се отбелязва като Ден на почит към жертвите на комунистическия режим.

Така нареченият Народен съд е извънреден съдебен орган, създаден след окупацията на Царство България от Червената армия на СССР и преврата на 9 септември 1944 г. от властта на Отечествения фронт в нарушение на действащата по това време Търновска конституция. Функционира в периода декември 1944 г. – април 1945 г., като в резултат на дейността му е обезглавен държавният, политическият и военен елит на страната

За съдиите в Народния съд няма изискване за образователен ценз, включително и юридически.

"Никой не трябва да бъде оправдан! И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля", са заповедите на Георги Димитров. Висшите ръководители на компартията в София, с които той води постоянна връзка по този въпрос, са Трайчо Костов и Вълко Червенков.

От всички подсъдими на 1 февруари няма нито един оправдан. Смъртните присъди получават тримата регенти на малолетния цар Симеон II, 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941, 67 депутати от 25-тото Народно събрание, 47 генерали и висши офицери. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри (проф. Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори... .

Присъдите не подлежат на обжалване, като смъртните са изпълнени веднага.

Държавното радио предава на живо обявяването на решенията на Първи и Втори съдебен, а около Съдебната палата е свикан е митинг, на който се скандира „смърт”. За сравнение Нюрнбергският трибунал постановява 14 смъртни присъди на висши нацистки функционери, а в Япония осъдените са 9. 

Общо за дейността си Народеният съд издава 9550 присъди в 135 съдебни процеса. На смърт са осъдени общо 2730 души, а 305 получават доживотен затвор. Около 200 души от осъдените на смърт са избити още преди провеждането на съдебните процеси. Изселени са 4325 семейства на близки на осъдените – близо 12 000 души. Конфискувани са предприятия, недвижими имоти и вещи...

Присъдите на Народния съд са посочени като едно от престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 г. от 38-то Народно събрание Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен.

Датата 1 февруари, на която се извършва най-масовото изпълнение на смъртни присъди в българската история, е обявена Ден на почит към жертвите на комунистическия режим през 2011 г.

Предложението е президенти – Желю Желев (1992 – 1996) и Петър Стоянов (1997 – 2002). 

В мемоарите си, издадени през 1964 г., царица Йоанна Българска, съпругата на цар Борис III и майка на малолетния през 1945 година престолонаследник Симеон II, описва последните мигове на осъдените на смърт политици, държавници и висши военни на 1 февруари 1945 г.

Самата Йоанна е принудена да напусне страната през 1946 г. със семейството си и да живее в изгнание. 

Ето как тя вижда този трагичен епизод от българската история...