ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Падането на Константинопол - край или начало?

Падането на Константинопол - край или начало?
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Константинопол, перлата на византийската корона... Преживял десетвековна история, превземан от кръстоносците, отново възвърнат, Вторият Рим живее като мощен център на Източната римска империя (Византия). Преминал през различни исторически периоди, той съхранява блясъка на древното гръцко изкуство, суровостта на римското право и нетленната искра на доминиращата през Средните векове християнска религия.

Дългият живот на Константиновия град оказва влияние върху световните политически събития и културното развитие на човечеството, като държавен, икономически и военен фокус на Византийската империя, както и като духовно и църковно средище. Изключително изгодното му разположение го прави най-големия имперски град на Източното Средиземноморие и бастион на християнска Европа срещу варварите.

Мозайка от "Св. София". От дясната страна на Света Богородица е основателят на Константинопол, император св. Константин Велики, а отляво е император Юстиниан - ктитори на храма

В продължение на много векове градът на Босфора (наричан от българите Цариград) се развива самостоятелно под властта на василевсите; отбива атаките на готи, хуни, перси, араби, славяни, българи, печенеги и много други. Води умела дипломация, а когато тя не помага, упражнява военна сила в решаването на политическите въпроси.

Но през 1071 г. при арменския град Манцикерт ромейската държава губи една от най-важните битки в историята си – срещу селджукските турци, които заемат Мала Азия, икономическото и военно ядро на империята. Византия претърпява и удар на Запад, където норманите, след завладяването на о. Сицилия през същата година, превземат и последната византийска крепост в Италия – град Бари.

Падането на Цариград в ръцете на турците се смята за край на Средновековието и начало на Ренесанса. Пътят на Изток към Светите земи се затваря.
През 1204 г. в резултат на ІV кръстоносен поход Константинопол е завладян от кръстоносците, които създават на територията на Византия своя държава, известна като Латинската империя. Управлявана от собствени императори, кръстоноската държава просъществува около половин столетие в непрестанна война със съседите си, за да бъде ликвидирана през 1261 г. от владетелите на държавата-наследница на Византия – Никея. Те успяват да прогонят латинците и никейският император Михаил VIII Палеолог влиза победоносно в Константинопол и възстановява византийското царство.

През XIII-XIV в. Византия върви към постепенен упадък. Нескончаемите граждански войни и атаките на съседите й – България и Сърбия, характеризират политическия живот на късната империя.

След падането на балканските земи под властта на османските турци към 1453 г. тя се намира вече в залеза на своето развитие. Изправена пред Османската империя – най-голямата военна и политическа сила за времето си, ромейската държава губи последни сили в защита на столицата си от нападенията на османците.

През пролетта на 1453 г. 80-хилядна армия, предвождана от младия султан Мехмед ІІ, обсажда имперския град, който е защитаван от едва 8000 зле обучени гърци, венецианци и генуезци. Последният византийски император Константин ХІ ръководи сам отбраната.

Падането на втория Рим е само въпрос на време. Защитниците на града преграждат залива Златния рог с огромна желязна верига, която ограничава достъпа до града по море. Турският султан обаче заповядва османските кораби да бъдат пренесени по суша до залива с помощта на дървени трупи.

Градът се оказва напълно блокиран. Най-важният фактор в обсадата на Константинопол се оказва наличието на огнестрелни оръдия и артилерията, използвани от турците. Величествените стени на Константинопол не могат да устоят на обстрела и скоро в тях са направени големи пробиви, самоотвержено поправяни нощем от византийците. На 29 май 1453 г., в 1,30 ч. започва последната атака. След унищожителен обстрел на османската артилерия се срива част от крепостната стена. Турските войски навлизат в града, след кратък ръкопашен уличен бой защитата рухва. Самият император Константин ХІ среща смъртта в последната отчаяна битка.Три дни и три нощи трае плячкосването, което султан Мехмед Фатих (Завоевател) дава на армията си. Имущество с неоценима стойност, произведения на изкуството, икони и църковни светини са унищожени. Султанът тържествено влиза в пленения град. Византийската империя престава да съществува...

Падането на Цариград се смята за край на Средновековието и началото на епохата на Ренесанса. Освен това пътят на Изток към Светите земи се затваря. Центърът на политическия, икономическия и културния живот се пренася неудържимо на Запад. Алтернативата на сухопътния път към Далечния Изток става откриването на Новия свят от европейците.

Константинопол остава и до днес в пределите на турската държава под името Истанбул.

Момчил Лазаров е историк. От години води един от най-добрите блогове на тема история. Интересува се най-вече от антична и средновековна история, история на религиите, архитектура и градоустройство.  Още статии на историческа тематика от Момчил Лазаров може да откриете на http://issuu.com/momchil_lazarov.