ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Перлите на София: Народният театър

Перлите на София: Народният театър

Народният театър „Иван Вазов” е не само един от най-старите театри в столицата и национален културен институт, той е и едно от най-разпознаваемите и знакови лица на града ни, една от вечните перли на София. Появява се през 1904 г., когато софийската драматична трупа „Сълза и смях” се трансформира в постоянно действащ институт и по този начин се създава първият театър в страната.

Сградата, в която се помещава, е открита за представления на 3 януари 1907 г. Тя е дело на австрийците Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер от Виена и е впечатляващо произведение на архитектурното изкуство.

Външната част на сградата е добре обемно раздвижена с множество отстъпи и тераси. Архитектурата й носи бароков характер, с вход върху тротоарно ниво, с портик от три междуосия, увенчан с оживен пластичен антаблеман от архитрав, фриз и триъгълен фронтон със символична барелефна композиция. От двете страни на портика се извисяват кулообразни тела, завършващи със скулптурни групи от бронз, емблеми на театралното изкуство. Високата сценична част на зданието е завършвала с мансардно оформен металически покрив.

Той е едно от най-разпознаваемите и знакови лица на града ни...
Първоначално голямата зала е била предвидена за около 800 зрители. От главния елипсовиден вестибюл се развиват симетрично две извити стълбища, а настрани – две обикновени. От същия вестибюл се влиза в партерните околовръстни кулоари с гардероби. За времето си сцената е била с добра инсталационна уредба и с две странични помещения, обградени със стаи за актьорите. Сценичният отвор с неголяма ширина и с просцениум с ложи за официални лица е бил оформен като представителна рамка, насочваща зрителя към сцената. Таванът на зрителната зала е бил разширен в куполна форма и разкрасен с фрески.

През 1923 г. театърът е станал жертва на огнена стихия, която опожарила сценичната част и зрителната зала, като само малка част от сградата останала незасегната. След пожара Народният театър е бил преустроен от проф. Мартин Дюлфер от Дрезден, като са увеличени обемът и отворите на сцената, дълбочината на оркестъра, броят на сервизните и актьорски помещения и местата в зрителната зала, които сега достигат до 1100.

Отвън сградата добива архитектура на модерната немска класика. Цялата фасада е от влачена мазилка, боядисана с трайна червена боя. Въздействието на зданието е монументално с изразителен градоустройствен мащаб.

Последното  преустройство и реставрация е осъществено през  1972-1975 г. под ръководството на проф. инж. Венелин Венков, когато се изгражда и специална Камерна сцена. Цялостното художествено оформление е дело на художниците Дечко Узунов, Георги Чапкънов и Иван Кирков, който е и автор на завесата на театъра – неугасващият Феникс. Последното обновяване е от 2007 г.

Въздействието на зданието е монументално.
Народният театър бързо се превръща с едно от любимите средища на софийския политически и интелектуален елит. Под ръководството на вездесъщия главен режисьор Йозеф Шмаха тук се представят най-нашумелите постановки от европейската сцена, които са възприемани като важно събитие в живота на бъргарската столица, а актьорите и режисьорите стават истински величия в очите на почитателите си.

През годините на сцените на Народния театър „Иван Вазов” се изявяват едни от най-талантливите и обичани български актьори: Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов, Теодорина Стойчева, Георги Стаматов, Константин Кисимов, Никола Икономов, Ирина Тасева, Ружа Делчева, Таня Масалитинова, Маргарита Дупаринова, Славка Славова, Апостол Карамитев, Йордан Матев, Любомир Кабакчиев и десетки други.

Сред режисьорите личат имената на Стефан Сърчаджиев, Филип Филипов, Николай Люцканов, Младен Киселов, Крикор Азарян, Леон Даниел, Маргарита Младенова, Александър Морфов и Иван Добчев. В момента „Иван Вазов” разполага с отлична голяма сцена и зала със 750 места, камерна зала за 120 зрители и сцена на четвъртия етаж, която дава възможност на 70 души да се насладят на постановките на най-стария и реномиран театър в България. В резултат на демократичните промени театърът установява трайни връзки със сцените в другите европейски страни. Участва в театралните фестивали БИТЕФ, Бонско биенале „Нови пиеси от Европа”, НЕТ (Москва), фестивала на Европейските национални театри във Варшава и много други.

 

Save

Момчил Лазаров е историк. От години води един от най-добрите блогове на тема история. Интересува се най-вече от антична и средновековна история, история на религиите, архитектура и градоустройство.  Още статии на историческа тематика от Момчил Лазаров може да откриете на http://issuu.com/momchil_lazarov.