ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Перлите на София: Сградата на бившата Земеделска банка

Перлите на София: Сградата на бившата Земеделска банка

Една великолепна сграда, намираща се на ъгъла на софийските улици „Иван Вазов” и „Раковски”, неизменно създава усещане за стил, аристократизъм и архитектурен вкус. Това здание, което днес е административната сграда на БДЖ, в началото на ХХ век е собственост на една от най-значителните банки на България – Българската земеделска банка.

Българска земеделска банка (БЗБ) е третата държавна банка в България след Българска народна банка и Пощенска спестовна каса. Тя е основана през 1904 г. със специален закон и функционира до 1934 г., когато е обединена с Българска централна кооперативна банка (БЦКБ) в Българска земеделска и кооперативна банка.

Централата на Българска земеделска банка, разположена на улица „Иван Вазов“ №3, днес е паметник на културата с национално значение, като в нея се намират централата на Български държавни железници и Държавна лаборатория „Българска роза“.

Тази най-голяма и внушителна постройка за времето си, струваща 1 472 143 тогавашни лева, е построена през 1900 г. по проект на арх. Янаки Ставрев, строителен предприемач.

Художественият и архитектурен стил на сградата включва елементи на барок и неокласицизъм. Главният вход на БЗБ е бил откъм ул. „Раковски”. На втория етаж се помещават кабинетите и заседателната зала, богато украсена с красиви стенописи, изобразяващи моменти от земеделския живот. Откъм входовете към ул. „Иван Вазов” са били канцелариите на служителите на банката и помещението, където се изпълняват касовите операции. Още през 1934 г. зданието е харесано от Кимон Георгиев за Министерски съвет на Царство България, тук именно той се е помещавал до 1944 г.

Красивото архитектурно творение пострадва сериозно от бомбардировките над София. В съседство на тази сграда се е намирала и Народната библиотека, разрушена от съюзническата авиация. Покривът на постройката по онова време е бил куполообразен, в стил сецесион, с красива желязна решетка. А балконите са били украсени с парапети-плетеници от железни нишки. Първият етаж представлява значителна по обем аркада с мощна рустика или релефна каменна облицовка. На втория етаж аркадата е в йонийски стил, а на третия изпъкват пиластрите, пак в същия стил. Но според специалистите тези балкони, фасадата и монументалната скулптура, която не оцеляла до наши дни, са барокова смесица, нарушаваща изчистената форма на ренесансовата архитектура. Вътре в сградата се извива парадното стълбище с красив парапет от ковано желязо, започващ с два бронзови пегаса. А подовите теракотени настилки, за съжаление недотам добре запазени, също допринасят за всеобщото усещане за изящество и разкош.

Цялата фасада на елегантното здание е обновена преди няколко години по проекта „Красива България”, финансиран от Европейския съюз, с изпълнител Столичната община. Чарът на сградата е подсилен от керемидения цвят, отреден за една от най-забележителните постройки в София – Народният театър. С право можем да причислим красивата къща към шедьоврите на архитектурата и градоустройството в столицата.

Момчил Лазаров е историк. От години води един от най-добрите блогове на тема история. Интересува се най-вече от антична и средновековна история, история на религиите, архитектура и градоустройство.  Още статии на историческа тематика от Момчил Лазаров може да откриете на http://issuu.com/momchil_lazarov.