Ретро

По-голяма и от Мария Калас

Първата българска оперна прима със своя грамофонна плоча, първият български хабилитиран вокален педагог от Пражката консерватория, както и първата жена режисьор у нас

По-голяма и от Мария Калас

Изумително красив глас, обхващащ три октави и сравним на световната оперна сцена единствено с Мария Калас. Това е историята на една българка, която също като Калас имала всички предпоставки да остане в историята на изкуството като легенда – труден живот, успех на големите световни сцени и една съдбоносна любов. Христина Морфова обаче нямала шанса да остави голямо наследство от записи и за красотата на нейния глас свидетелстват главно запазените спомени на очевидци.

Христина Морфова е родена в Стара Загора на 24 април 1889 г. в много бедно семейство. Баща й и майка й имат седем деца от предишни бракове, а Христина е деветото дете в семейството. Всички други са момчета. Христина е едва на четири годинки, когато родителите й се разделят. Тъй като нямат възможност да я гледат, я оставят в приемно семейство.

Там тя живее като същинска Пепеляшка – носи дърва, чисти и спи на земята. Един от големите й братя научава това и я прибира при себе си.

Изобщо Христина Морфова живее във време, когато мъжете определят женската съдба и това много пъти влияе на личния й живот. Братята на Христина виждат, че тя има хубав глас и обича музиката, и единият от тях, който е музикант – Александър Морфов – я насочва към пеенето.

През 1906 г. Христина Морфова заминава да учи в Прага. Със себе си тя носи една златна пара от майка си и не познава в Чехия абсолютно никого. Съдбата се намесва и тук. Български студент я отвежда в дома на пианистката Людмила Прокопова. От този ден Людмила става най-близкият човек на Христина Морфова, нейна корепетиторка и дясна ръка, двете не се разделят до края на живота си.

Връзката им е осмивана и одумвана приживе, а семейството на Морфова и нейната официална биография я отричат и до днес.

Нелепо е през ХХІ век две жени, които са живели заедно 30 години и са си пишели любовни писма, да бъдат наричани целомъдрено „приятелки“, но изглежда родината на Христина Морфова все още не е готова да й прости, че е живяла така, както е искала.

В Прага Христина веднага е приета в консерваторията при проф. Пивода, а по-късно специализира в Париж при проф. Иснардон. Назначена е за солистка в Пражката опера и всъщност е по-любима и по-известна в Чехия, отколкото тук.

В Прага тя записва плоча, за нея има написана книга, както подобава на истинска звезда.

В периода между 1910 г. и 1930 г. Христина Морфова е една от най-големите оперни певици на своето време и гастролира на всички известни оперни сцени – Чехия, Словакия, Германия, Полша, Италия, Англия. В САЩ издават плоча с нейни изпълнения и по настояване на певицата в записите е включена и българска народна песен. Изобщо Христина Морфова познавала отлично българския фолклор и била влюбена в народните песни. Никой концерт не минавал, без тя да включи в програмата поне няколко песни.

Европейската преса пише за нея:


„Огромен, красив и пробивен глас, с който изпълнява с лекота партиите за колоратурно сопрано – Лакме, Миньон, Розина и др., през лирико-драматично – Татяна Ларина, Травиата, Мадам Бътерфлай, до драматично – Аида и Леонора, и мецосопрано – Кармен и Далила.“ Единствената друга певица, която можела да пее толкова различни партии, била Мария Калас.

Всички очевидци подчертават, че Христина Морфова пеела с огромна лекота, с много чувство и влагала цялото си сърце.

Самият Камий Сен-Санс, след като я чул в ролята на Далила, й казал: „Сигурно няма да доживея часа на Вашата слава, но тя неминуемо ще дойде. Прекланям се пред Вас!“.

Сравняват я с Аделина Пати и дори с Шаляпин. Христина Морфова е първата българска оперна прима със своя грамофонна плоча, първият български хабилитиран вокален педагог от Пражката консерватория, както и първата жена режисьор у нас.

В началото на 30-те години на миналия век Христина и Людмила идват да живеят в България. Морфова е назначена на работа в консерваторията и студентите й я обичат толкова много, колкото тя – тях. Често тя прибира у дома си по-бедните от тях, а прислужницата й готви по цял ден, за да има винаги храна за младите хора. За съжаление, студентите са почти единственият светъл лъч в ежедневието на Христина Морфова и Людмила Прокопова в България.

Заобиколени от завист и открита омраза, одумвани и преследвани, те така и не получават в България признанието, което имат по света.

Христина Морфова е уволнена от операта, братята й я принуждават да се омъжи за свой съученик от гимназията, с когото тя никога не заживява под един покрив, от стреса тя се разболява от диабет.

На 1 юни 1936 г. Христина Морфова тръгва на излет с автомобила на фабриканта Никола Чилов. Преди пътуването изпраща на Людмила бележка: „Имам лошо предчувствие. Повече никога няма да пътувам без теб.“ Близо до Пирдоп автомобилът катастрофира и Христина Морфова загива. Людмила Прокопова остава да живее в България и умира три години по-късно, като последната й воля е двете да бъдат погребани заедно.

Такава е историята на Христина Морфова – певицата, наричана „българският славей“. Една талантлива, щедра и смела жена, чиято истинска история предстои да бъде разказана.