ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Полин Боти – една блондинка в мъжкия свят

Полин Боти – една блондинка в мъжкия свят

За Полин Боти, красивата блондинка, четяща Пруст (и не само), научих от романа "Есен" на Али Смит. Което е странно, не мислите ли? Помним имената на различни жени с необикновена съдба и талант, но някак като че ли подсъзнателно ги отсяваме и колкото по-трудна и тъжна е нечия съдба, толкова по-лесно и благосклонно запазваме името в паметта си, сякаш за известността трябва да се"поизмъчиш", за да "простим" и приемем. За хубавиците, жизнерадостно минаващи през живота, независимо от интелекта и таланта им, сме запазили други емоции.

Полин Боти, родена на 6 март 1938 година в семейство на католици от средната класа в южен Лондон, е най-малкото от четири деца. Единствено момиче с трима братя. Въпреки неособено големия ентусиазъм от страна на баща си тя все пак получава разрешение да се запише в Училището по изкуства в Уимбълдън през 1954 г., където печели стипендия. Наричат я Уимбълдънската Бардо – заради приликата и с Бриджит Бардо, и всички са влюбени в нея.

През 1956 година вече има международна диплома по литография, а през 1958 година и национална за дизайн на витражи. Преподавателят й Чарлз Кери я насърчава да овладее техниките на колажа и Полин, която има още от самото начало на обучението си интерес към поп арта, започва да експериментира.

През 1957 година нейна творба е показана изложението Young Contemporaries, заедно с произведения на Роберт Дени, Ричард Смит, Бриджит Райли.

Заради по-малката бройка на прием на жени в секцията по живопис на Кралския колеж по изкуствата Полин Боти избира школата по витражи. Независимо от неприкрития сексизъм тя успява да се нареди сред силните студенти в курса си. През 1958 година още три нейни творби са подбрани за изложбата на млади съвременници, а през 1960 – едно от произведенията й по стъклопис е включено в пътуващата изложба "Модерни витражи", организирана от Съвета по изкуствата.

Сприятелява се с Дейвид Хокни, Дерек Бошер, Питър Филипс и Питър Блейк. Занимава се с редица извънкласни дейности, танцува, пее, играе, публикува поезия в алтернативно студентско списание. Има интерес към новата вълна в европейското кино. Активен участник е в движение против новата британска архитектура, считана за обидна и с лошо качество.

Най-продуктивна е в двете години след завършването на колежа. Разработва свой разпознаваем стил и иконография в поп арта. През 1961 година участва в считаното за първо британско поп арт шоу през ноември 1961 година в галерия ALA в Лондон, заедно с Блейк, Портър и Рийв. Там са изложени 20 нейни колажи, включително "Птица ли е, самолет ли е? Роза е, роза е", показвайки склонността й да използва като вдъхновение както известни образци от популярната култура, така и поезия от висока класа, в случая съчетава Супермен и поема от Гертруд Щайн.

През пролетта на 1962 година Боти е заснета в документален филм за движението на поп арта във Великобритания, заедно с Питър Блейк, Дерек Бошер, Питър Филипс, но на излъчването му на 22 март тя не получава възможност, за разлика от колегите си мъже, да говори за работата си и филма.

Поощрявана от мъжете в живота си, Полин Боти играе в доста пиеси в различни лондонски театри, снима се в епизод от сериала "Мегре" на ВВС, често може да бъде видяна на клубните сцени, танцува, но въпреки доброто заплащане тя усеща, че актьорската игра отвлича вниманието й от рисуването и й пречи. Не се примирява с очакванията да се установи на по-приемливото за една жена поприще да бъде актриса. Противопоставя се на подклажданото от пресата мнение, че успехите й на творец се дължат не на таланта й, а на външния вид.

Руса, красива и единствена жена в британското поп арт движение, Полин Боти има уникалния шанс да изрази в творбите си протеста против сексизма в живота и изкуството, да осмее шаблони, да изрази себе си. Ранните й картини са жизнени, чувствени, еротични, празнуващи сексуалността от женска гледна точка. В платната на ярък фон често могат да бъдат видени големи червени цветя, предполагаем символ на женския пол.

Рисува идолите си, както мъже – Елвис, Жан-Пол Белмондо, писателя Дерек Марлоу, така и жени – Моника Вити, Мерлин Монро.

Има още...

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...