За Полин Боти, красивата блондинка, четяща Пруст (и не само), научих от романа "Есен" на Али Смит. Което е странно, не мислите ли? Помним имената на различни жени с необикновена съдба и талант, но някак като че ли подсъзнателно ги отсяваме и колкото по-трудна и тъжна е нечия съдба, толкова по-лесно и благосклонно запазваме името в паметта си, сякаш за известността трябва да се"поизмъчиш", за да "простим" и приемем. За хубавиците, жизнерадостно минаващи през живота, независимо от интелекта и таланта им, сме запазили други емоции.
Полин Боти, родена на 6 март 1938 година в семейство на католици от средната класа в южен Лондон, е най-малкото от четири деца. Единствено момиче с трима братя. Въпреки неособено големия ентусиазъм от страна на баща си тя все пак получава разрешение да се запише в Училището по изкуства в Уимбълдън през 1954 г., където печели стипендия. Наричат я Уимбълдънската Бардо – заради приликата и с Бриджит Бардо, и всички са влюбени в нея.
През 1956 година вече има международна диплома по литография, а през 1958 година и национална за дизайн на витражи. Преподавателят й Чарлз Кери я насърчава да овладее техниките на колажа и Полин, която има още от самото начало на обучението си интерес към поп арта, започва да експериментира.
През 1957 година нейна творба е показана изложението Young Contemporaries, заедно с произведения на Роберт Дени, Ричард Смит, Бриджит Райли.
Заради по-малката бройка на прием на жени в секцията по живопис на Кралския колеж по изкуствата Полин Боти избира школата по витражи. Независимо от неприкрития сексизъм тя успява да се нареди сред силните студенти в курса си. През 1958 година още три нейни творби са подбрани за изложбата на млади съвременници, а през 1960 – едно от произведенията й по стъклопис е включено в пътуващата изложба "Модерни витражи", организирана от Съвета по изкуствата.
Сприятелява се с Дейвид Хокни, Дерек Бошер, Питър Филипс и Питър Блейк. Занимава се с редица извънкласни дейности, танцува, пее, играе, публикува поезия в алтернативно студентско списание. Има интерес към новата вълна в европейското кино. Активен участник е в движение против новата британска архитектура, считана за обидна и с лошо качество.
Най-продуктивна е в двете години след завършването на колежа. Разработва свой разпознаваем стил и иконография в поп арта. През 1961 година участва в считаното за първо британско поп арт шоу през ноември 1961 година в галерия ALA в Лондон, заедно с Блейк, Портър и Рийв. Там са изложени 20 нейни колажи, включително "Птица ли е, самолет ли е? Роза е, роза е", показвайки склонността й да използва като вдъхновение както известни образци от популярната култура, така и поезия от висока класа, в случая съчетава Супермен и поема от Гертруд Щайн.
През пролетта на 1962 година Боти е заснета в документален филм за движението на поп арта във Великобритания, заедно с Питър Блейк, Дерек Бошер, Питър Филипс, но на излъчването му на 22 март тя не получава възможност, за разлика от колегите си мъже, да говори за работата си и филма.
Поощрявана от мъжете в живота си, Полин Боти играе в доста пиеси в различни лондонски театри, снима се в епизод от сериала "Мегре" на ВВС, често може да бъде видяна на клубните сцени, танцува, но въпреки доброто заплащане тя усеща, че актьорската игра отвлича вниманието й от рисуването и й пречи. Не се примирява с очакванията да се установи на по-приемливото за една жена поприще да бъде актриса. Противопоставя се на подклажданото от пресата мнение, че успехите й на творец се дължат не на таланта й, а на външния вид.
Руса, красива и единствена жена в британското поп арт движение, Полин Боти има уникалния шанс да изрази в творбите си протеста против сексизма в живота и изкуството, да осмее шаблони, да изрази себе си. Ранните й картини са жизнени, чувствени, еротични, празнуващи сексуалността от женска гледна точка. В платната на ярък фон често могат да бъдат видени големи червени цветя, предполагаем символ на женския пол.
Рисува идолите си, както мъже – Елвис, Жан-Пол Белмондо, писателя Дерек Марлоу, така и жени – Моника Вити, Мерлин Монро.
Има още...
Подобно на Анди Уорхол, включва в колажите си снимки, публикации. Портретът на приятелката й Силия Бъртуел, "Силия и нейните герои", показва дизайнерката, заобиколена от портрет на Дейвид Хокни, картина на Питър Блейк и изображение на Елвис Пресли. Участва в множество групови изложби преди първата си самостоятелна в галерия "Грабовски" през есента на 1963.
За жалост, средствата, които печели като като художник са недостатъчни и тя продължава да поема допълнителни актьорски ангажименти. През 1963 – 1964 е радиоводещ, а през 1965 отново участва в сериал на ВВС.
Омъжва се през юни 1963 за литературния агент Клайв Гудуин. Бракът й разбива сърцата на любовници и обожатели – Питър Блейк, режисьора Филип Савил, аферата с когото се твърди, че е послужила за основа на сценария на Фредерик Рафаел на филма "Дарлинг".
Домът на младото семейство е средище, където се събират поети, артисти музиканти. Тук гостува и Боб Дилън, когото самата Полин кани в Лондон.
Променят се и творбите й. Картините й стават по-ангажирани с политиката и критиката срещу тогавашното общество, отразяват актуални събития като бунта в Бирмингам през 1963 година, Кубинската революция, убийството на президента Кенеди, войната във Виетнам. Въпреки всичко тя продължава да отстоява и налага женската гледна точка, като най-характерни са двата й колажа, наречени "Това е мъжки свят", в които показва вижданията си, както и непристойно жизнерадостната картина "Бум", поръчана от Кенет Тайнън за "О, Калигула!" и завършена през 1966 г.
Когато през 1965 година Боти забременява, при рутинен пренатален преглед е откит рак, от който Полин отказва да бъде оперирана и лекувана, за да запази детето си. До края на живота си тя продължава да участва в живота, да се шегува, забавлява, да рисува: в този период прави скици на музикантите от Rolling Stones.
Дъщеря и Кейти се ражда на 12 февруари 1966, а на 1 юли Полин Боти умира, едва 28-годишна.
Трагичното е, че след смъртта си красивата, жизнерадостна блондинка е забравена. Картините й са прибрани от брат й в плевнята на фермата му. Много от тях изчезват през следващите 30 години. Местоположението на едни от най-известните и творби е неизвестно. Едва през 90-те години на миналия век интересът към нея е възобновен. Първата ретроспективна изложба на Полин Боти не е голяма поради небрежното отношение към наследството й.
Днес историята на съвременното изкуство, и по-специално на поп арта, е немислима без името на британската художничка. Поради ранната й смърт и трагично загиналата й дъщеря, интересът към живота и творчеството на Боти е голям. А Али Смит я прави героиня в романа си "Есен".
Съдбата на това красиво и талантливо момиче всъщност е едно напомняне колко крехки и колко скоро са извоюваните права на жените и как бързо могат да бъдат заличени и забравени. И това трябва да ни кара да сме внимателни.
Жените в сянка
