ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Причудливият свят на Родни Смит

Магичен свят с нереален пейзаж, който предлага фон за остроумни и противоречиви сцени – игра на времето и пространството. Джентълмени, облечени безупречно, очакват своята красива дама. Принцеси се будят от дълъг сън или надничат през бинокъл в бъдещето. Картини, изящни като порцелан, украсени от премерена доза въображение, смелост, изненада, дълбочина и чувство за хумор. Този свят ни предлагат творбите на Родни Смит (1947 – 2016). Фотографиите му често са сравнявани с работата на белгийския художник сюрреалист Рене Магрит. 

Родни Смит е роден в Ню Йорк, в дома на богат и взискателен производител на дрехи, съдружник в модна компания. Именно благодарение на бащиното възпитание и реда в дома си, Родни получава усещането за стил, за елегантност, за симетрия и красота, което с лекота прилага в творчеството си. Самият той винаги е в безупречен костюм.

В същото време фотографът признава, че се е стремял да се откъсне от строгия контрол и насоките на баща си, но и да получи неговото признание:

"Никога не съм чувствал, че съм достатъчно добър за него. Станах фотограф, защото исках да се отдалеча от света, който познавах.“

Както известния американския импресионист Едуард Хопър, Родни Смит също живее и твори в Snedens Landing (елегантният дом на Родни се намира на западния бряг на река Хъдсън на север от Манхатън). Приликите в тяхното изкуство изобилстват – изящен усет за дизайн и композиция, използване на светлина и сянка за създаване на мистерия и разказ, перфектна интеграция на фигура и пейзаж.

Това за пореден път води до разсъждения по темата: дали средата оформя човека, характера, възприятията, или водещ е талантът. Хопър казва за една от своите картини: “Идеята беше в главата ми дълго преди да я нарисувам. Дойде ми в ума, докато се разхождах из улиците през нощта и гледах къщите, пейзажът наоколо беше най-голямото ми вдъхновение и ми повлия най-много" Но в същото време заключава: "Голямото изкуство е външен израз на вътрешния живот на художника. Всяко изкуство е до голяма степен израз на подсъзнателното. Единственото качество, което остава в изкуството, е личната визия за света."

Има още...