Ретро

Причудливият свят на Родни Смит

Игра на времето и пространството

Магичен свят с нереален пейзаж, който предлага фон за остроумни и противоречиви сцени – игра на времето и пространството. Джентълмени, облечени безупречно, очакват своята красива дама. Принцеси се будят от дълъг сън или надничат през бинокъл в бъдещето. Картини, изящни като порцелан, украсени от премерена доза въображение, смелост, изненада, дълбочина и чувство за хумор. Този свят ни предлагат творбите на Родни Смит (1947 – 2016). Фотографиите му често са сравнявани с работата на белгийския художник сюрреалист Рене Магрит. 

Родни Смит е роден в Ню Йорк, в дома на богат и взискателен производител на дрехи, съдружник в модна компания. Именно благодарение на бащиното възпитание и реда в дома си, Родни получава усещането за стил, за елегантност, за симетрия и красота, което с лекота прилага в творчеството си. Самият той винаги е в безупречен костюм.

В същото време фотографът признава, че се е стремял да се откъсне от строгия контрол и насоките на баща си, но и да получи неговото признание:

"Никога не съм чувствал, че съм достатъчно добър за него. Станах фотограф, защото исках да се отдалеча от света, който познавах.“

Както известния американския импресионист Едуард Хопър, Родни Смит също живее и твори в Snedens Landing (елегантният дом на Родни се намира на западния бряг на река Хъдсън на север от Манхатън). Приликите в тяхното изкуство изобилстват – изящен усет за дизайн и композиция, използване на светлина и сянка за създаване на мистерия и разказ, перфектна интеграция на фигура и пейзаж.

Това за пореден път води до разсъждения по темата: дали средата оформя човека, характера, възприятията, или водещ е талантът. Хопър казва за една от своите картини: “Идеята беше в главата ми дълго преди да я нарисувам. Дойде ми в ума, докато се разхождах из улиците през нощта и гледах къщите, пейзажът наоколо беше най-голямото ми вдъхновение и ми повлия най-много" Но в същото време заключава: "Голямото изкуство е външен израз на вътрешния живот на художника. Всяко изкуство е до голяма степен израз на подсъзнателното. Единственото качество, което остава в изкуството, е личната визия за света."

Има още...


Освен средата, в която расте като дете, теологията също играе важна роля за бъдещата фотографска работа на Родни Смит. Помага му да съзерцава и досътворява пейзажа, който така добре вплита в портретите си, за да разкаже история. Дава му нова перспектива за света. “Привличат ме местата, където ръката на човека е видима. Тайната за всички мои фотографии е местоположението. Използвам средата като студио, работя с естествената светлина."

След като изучава английска литература и религиозни науки в Университета на Вирджиния, Родни Смит завършва теология в Йейлския университет през 1973 г. „Знаех, че искам да бъда фотограф, но не чувствах, че да уча в художествено училище или да работя във фотографски отдел е начинът да се справя с проблемите, които ме вълнуват – така че съчетах и двете”, казва Родни в интервю за Кодак. Докато е в Йейл, той ходи на уроци при фотографа Уокър Евънс.

През 1976 г. Родни Смит е награден със стипендия на Йерусалимската фондация и прекарва сто дни в Светите земи. Това тримесечно опознаване на култури и религии в Близкия Изток го променя дълбоко. Следва обиколка на целия американски юг, Хаити и Уелс, където прави поредица портрети на работници и фермери, като улавя и великолепието на пейзажа.

В средата на 80-те години работата на Смит привлича вниманието на арт директори и редактори на списания, които му възлагат да създаде портрети на изпълнителни директори по целия свят. Той настоява да му бъде осигурен пълен достъп до неговите обекти, както и пълна творческа свобода. Снимките на тези властни хора в тяхната лична среда ги зарежда с невиждана до момента човечност и променя завинаги дефиницията за корпоративен портрет. Създава стотици емблематични модни фотографии.

Има още...


Родни Смит се жени за Лесли Смолан през 1990. Двамата изграждат творческо партньорство, което помага на Смит да намери своята уникална визия. През 1993 г. двамата заедно осъществяват проекта The Hat Book. Причудливото фотоесе показва контраста между работниците във фабрика за шапки от 18 век и шапките като израз на идентичност и мода.

Негови творби са публикувани в издания като The New York Times, Vanity Fair и Departures. Визуалното му наследство е достъпно в музеите на изящни изкуства в Бостън, Филаделфия и Хюстън. Критици спрягат името му редом до имената на Анри Картие-Бресон, Ричард Аведон, Ървинг Пен заради отличителния му почерк, уникалния глас и визия сред фотографите на своето време.

И въпреки това казва:

„Винаги съм смятал, че се провалих. Не мога да се наслаждавам на моята собствена работа. Това не е фалшива скромност. Всеки път когато погледна своя снимка, си казвам: работата ми е посредствена, можеше да бъде и по-добра.“

Автор: Татяна Чохаджиева

 

 

С глава в облаците: вижте изкуството на един мечтател