Историята на пощенските картички започва преди близо 150 години. През 1869 г. Австрийските пощенски служби харесват идеята на двама свои сънародници – Хейнхрих фон Щефан и Емануел Херман, и предлагат изпращането на малък „лист” със съобщение, без плик. Така спестяват пари от хартия и обработването й. Две десетилетия по-късно пощите започват да използват фотографията и да слагат снимки от едната страна на картичките.
В България първата пощенска картичка е издадена през 1892 г. А до страната ни пощенските картички стигали с кораби по река Дунав – до Русе, Видин, Свищов и Силистра.
Пощенските картички са начин да се запази информация за духа на конкретното време, за събития, свързани с него, както и за самите хора, изпратили и получили картичка. В този смисъл те са живи паметници на културата.
Днес пощенски картички си разменят най-вече хора, които го правят като хоби. Това се случва през сайта postcrossing.com. В него членуват над 800 000 души от 207 държави. Според калкулатора на сайта досега чрез платформата са изпратени почти 61 млн. пощенски картички. Дори в момента хиляди картички пътуват в чантата на пощальоните по света.
Аз също бях пленена от магията на това да изпратиш пощенска картичка преди няколко години. Нека ви разкажа… Докато правиш регистрацията си в сайта, идеята е някак имагинерна. Но след като натиснеш бутон и чрез жребии получаваш имената на няколко други регистрирани потребители, приключението започва.
Има още...
Дори в София не е лесно да откриеш пощенска картичка. Такива има почти само в пощенските клонове, а разнообразие има в по-големите от тях. Истинско вълнение е да избереш кои точно да изпратиш, защото чувството е, че сякаш изпращаш визитна картичка на страната си. Следва текстът – какво да напишеш на напълно непознат. Винаги може да се изпратят поздрави от родното място, но е истински ценено да има малко повече информация като история или нещо характерно за хората и мястото. Накрая пускаш картичката в жълтата кутия и започваш да чакаш. Защото твоето име респективно е било изтеглено от други потребители на сайта.
Не зная как да предам радостта от момента, когато извадиш от своята пощенска кутия картичка, пропътувала хиляди километри, с твоето име, написано на нея (понякога сгрешено заради езиковата и културната бариера, но все пак с много старание). Вероятно за всеки, който в момента скролва на телефона си, е трудно да си го представи. Бих го сравнила с чакан подарък от времето, когато си бил дете. Наистина е вълнуващо, защото знаеш, че нещо е приготвено за теб от напълно непознат човек и е пропътувало дълъг път. Кой не би се почувствал специален?!
Картичките, които съм получавала, са много разнообразни и всяка е красива и интересна по своему. Всички пишат на английски, но често накрая на текста има малко послание на родния език на подателя. Много е ценно, когато той е споделил и нещо лично – така за миг от времето дистанцията помежду ви се стопява и правите една крачка към истинско приятелство.
Моята колекция от пощенски картички е ценно притежание за мен, нещо лично, нещо уникално, което няма как да си купя от никъде по света. И ако вече е все по-достъпно да посетя различни кътчета на различните континенти, то изисква време и усилие да си разменям пощенски картички с хора от цялото земно кълбо и със сигурност никой няма точно моите картички, точно от тези места с тези послания върху тях. Ето как нещо остаряло се оказва, че носи нещо безценно в нашия забързан развиващ се технологичен свят.
Захари Зограф към годеницата си: Що ти реча, да правиш!