Преди 73 години в първите дни на декември се случва едно от най-драматичните събития, дали нов обрат на Втората световна война. На 7 декември 1941 г., без предварително да обявява война на САЩ, японският военноморски флот и авиация атакуват Пърл Харбър – главната военна база на американския тихоокеански флот в Хавай, с което въвличат САЩ във Втората световна война.
Целта на нападението над Пърл Харбър е неутрализиране на Тихоокеанския флот на САЩ, за да се осигури свобода на японските сили в Югоизточна Азия и централните части на Тихи океан. Това е продиктувано от имперските амбиции на Япония, която в навечерието на войната е с процъфтяваща, бързо индустриализираща се икономика, нуждаеща се от все повече суровини, каквито на Японските острови липсват.
В дните преди 7 декември от американските федерални власти са изпратени няколко конкретни предупреждения до командирите в Пасифика. Министерството на войната е засичало и анализирало секретни съобщения между Токио и японското посолство във Вашингтон и до определен момент смята, че ударът ще е на 30 ноември, неделя. Един хавайски вестник дори излиза със сензационно заглавие за възможно нападение.[[quote:0]]Но въпреки това нападението е изненадващо, тъй като по същото време във Вашингтон се водят преговори за установяване на траен мир в района на Тихи океан. Ударът е планиран от адмирал Исороку Ямамото и проведен от вицеадмирал Чуичи Нагумо като начало на японската тихоокеанска кампания. Атаката е успешна, тъй като японският флот успява да достигне почти до Пърл Харбър, без да бъде забелязан от американците.
На 26 ноември от базата Хитокапу на Курилските острови към Хавай потегля флотилия от 6 самолетоносача с 423 самолета на борда, 2 линейни кораба, 2 тежки крайцера, 9 разрушителя, 1 лек крайцер и 3 подводници. За да не бъдат открити, те пазят пълно радиомълчание. Като част от подготовката за удара японците спират преговорите във Вашингтон точно 30 минути преди атаката. Японската операция срещу американската военноморска база продължава два часа и пет минути...
Японските самолети атакуват два пъти, а общият им брой е 353. Те срещат минимална съпротива от страна на наводната противовъздушна отбрана и успелите да излетят изтребители “П-36 Хоук” и “П-40 Уорхоук”. Атаката продължава само 90 минути, но нанася огромни поражения. Нагумо се отказва от трета вълна, което дава възможност на американците да се окопитят и през следващите месеци да започнат офанзива в Тихи океан.
В резултат на сражението загиват 2403 военни и 68 цивилни, 12 бойни кораба са потопени или сериозно повредени, 188 самолета са разрушени, а други 155 са извън строя.[[quote:1]]Нападението срещу Пърл Харбър е невероятен успех за Япония, който надминава всички очаквания на онези, които планират операцията. Тихоокеанският флот на САЩ е неутрализиран за дълго време, което позволява на Япония да завземе лесно голяма част от Югоизточна Азия – Хонконг, Бирма, Холандска Ост-Индия, Малая, Сингапур, Филипините.
САЩ обявяват война на Япония ден след атаката – на 8 декември 1941 г.
Но първата значима американска офанзива е чак през февруари 1942 г., когато бойният флот започва удари по Маршаловите острови и островите Гилбърт.[[more]]Американците от японски произход в САЩ масово са арестувани от властите след атаката. Дни след 7 декември министърът на правосъдието Франсис Бидъл нарежда всички американци от японски произход да предадат своите фотоапарати, камери и радиоапарати в полицията. Акцията срещу Пърл Харбър убеждава американската общественост, че САЩ трябва да влязат във Втората световна война. Влизането в конфликта в Европа става малко по-късно, когато на 11 декември Италия обявява война на САЩ.
