Ретро

Първата реклама на България: "Това е земя на простичко щастие"

"Ново и старо - заедно, а старото е много, много старо"

Първата реклама на България: "Това е земя на простичко щастие"

Снимка: Neven Myst/Unsplash

В наши дни има най-различни канали, чрез които нашата страна може да събуди интереса на туристите. Извън сложната обстановка през изминалата една година, можем да се похвалим с повишен интерес от страна на чуждестранните посетители. Преди 55 години обаче това далеч не е било толкова лесно.

С тази цел през 1965 г. е създадена първата пълноцветна реклама на България. Тя е преведена на редица езици и е разпространена в цял свят. Основните й послания гласят, че "това е земя на простичко щастие" и "ново и старо – заедно, а старото е много, много старо".

В нея виждаме трогателни кадри от Долината на розите, където младите моми берат розови цветове. Информацията гласи, че паричната равностойност на продуктите, произведени от емблематичното за страната ни цвете, е 14 млн. паунда годишно. След розобера видеото се съсредоточава върху живота на монасите в българските храмове. Обръща се внимание, че България не е религиозна страна, тъй като е комунистическа държава.

Днес информационният водовъртеж изключва възможността за толкова дълги и подробни рекламни клипове, но през 1965 г. продължителност от 7 – 8 минути е съвсем в реда на нещата. Така рекламата проследява най-различни аспекти от българския бит – отглеждането на пчели, производството на мед, брането на ягоди, дейността в модерните земеделски стопанства. Включени са и кадри от полет между Лондон и София, който продължава 4 часа. Можем да забележим също, че трафикът в центъра на София е значително по-малък в сравнение с наши дни.

Според информацията в рекламата "само 2-ма на всеки 25 души живеят в столицата, но всички я посещават и се наслаждават на историята". Не е изненада, че се обръща специално внимание на плажовете и курортите ни, но не са пропуснати и китните български села, уникалната фолклорна музика, червеното вино, богатите трапези, благия български нрав. 

 

Осъдените от Народния съд - "Не трябва да плачем за нас, а за България"