Въоръжена с оператор, актриса и цветен фон, тя заснема La Fée aux Choux(„Зелената фея”) през 1896 г. Това е първият ѝ филм, който е с дължина само една минута.
Гомон забелязва таланта й и скоро след това прави Блаше ръководител на филмовата продукция в своята компания, където тя продуцира и ръководи стотици филми, както и помага за създаването на организирана студийна система години преди Холивуд.
Това е своеобразен пробив, като се има предвид колко тесни са били разбиранията във времето, в което тя е живяла. На първата си секретарска позиция в изцяло мъжка фабрика, тя смело се изправя срещу подценяването на жените.
„Моята младост, моята неопитност, моят пол…”, пише Блаше за дебюта си в киното – „Всички тези фактори сякаш бяха срещу мен”. Но тя е трудолюбива, упорита и преодолява ограниченията с лекота.
Не след дълго Гомон създава своя собствена компания и Блаше става пионер, като прави филми, които са оцветени на ръка и други, които използват новаторска звукова система. Тя е особено добра в създаването на филми, които се фокусират върху психологическата перспектива на главните герои.
„Успехът идва само при онези, които дават на публиката това, което иска, плюс още нещо. Става дума за нашата индивидуалност”, заявява категорично тя.
Rежисьорката създава Solax Company и започва да прави свои собствени филми. Tам тя успешно осъществява прехода към създаване на игрални филми, които са добре приети, макар да й е необходимо повече време за създаването им и съответно – има повече разходи. Въпреки постиженията си, Блаше не издържа на непрестанните промени, които засягат бързо развиващия се свят на киното и през 1914 г. с мъжа си обединяват усилията си в предприятие, което двамата ръководят.
Следващите години са изпълнени с изпитания за Алис. Финансовите затруднения и проблемите в брака я принуждават да се завърне във Франция с двете си деца. Във Франция тя се опитва да намери работа в киното, но без успех. Макар че 20-те години на миналия век са били добри за киното, на жените се гледало с доза съмнение.
Тя започва да продава книгите и картините си и да пише статии и детски истории. По-късно повечето от филмите й се смятат за изгубени. Въпреки това тя получава известно признание за важната си роля в киното. Тя до последния момент си задава въпроса дали животът й е провал, или успех. А днес на надгробната й плоча пише: “На това място почива първата жена режисьр и първата жена ръководител на студио за филми.“
Лаура Баси първа проправя пътя на жените в науката
Михаела Грънчарова
Обичам устойчивото във всичко – в начина на живота, в разумното хранене, както и във взаимоотношенията с хората. Харесва ми да чета, но не за да избягам от реалността, а за да намеря начини да я направя по-хубава. Опитвам се да гледам от слънчевата страна на живота с щипка самоирония, усмивка и развълнувани очи.
;void(0);){kind=link}
