Ретро

Първата жена кинорежисьор - да успееш в мъжкия свят

Тя постоянно си задава въпроса дали животът й е провал, или е успех

Първата жена кинорежисьор - да успееш в мъжкия свят

снимка: Apeda Studio New York - Collection Solax/ Wikimedia Commons

Винаги има какво да научим от известните личности в историята. А когато става дума за жени, които си проправят смело път в изцяло мъжките сфери по онова време, постиженията им са още по-сладки, защото са извоювани с много усилия.

През 1911 г. американското издание The Moving Picture News пише, че Алис Ги-Блаше, първата жена режисьор в историята, е "отличен пример за това на какво е способна една жена, ако ѝ се даде свобода в живота".

По онова време тя вече е основала успешна филмова компания в САЩ и предстои да отвори ново студио за филми в Ню Джърси. Киното е страстта на Блаше, дотолкова, че тя го нарича нейния „Очарователен принц”. А седмото изкуство й отвръща със същите хубави чувства, като я отвежда до знаменити успехи, но и до някои битки, пред които с днешна дата все още са изправени жените режисьори.

 

Тя си дава сметка за своя талант. „Продуцирах някои от най-големите ленти, издавани някога от филмова компания“ казва Aлис пред „The New York Clipper“ през 1912 г. Знаменитата дама режисира, продуцира или управлява процеса по снимките на около 1000 филми, много от които късометражни – стандарт за времето си.

И все пак Блаше напуска индустрията в момент, когато животът й е помрачен от лични и професионални разочарования, след което прекарва години, я които се опитва да заеме полагащото й се място в киното.

Подобно на други значими жени от годините, в които се формира киното, Блаше първо има значителен успех, след това е някак пренебрегвана, а впоследствие талантът й е преоткрит отново.

Блаше започва да се занимава с филми, когато е на 22 и работи като секретарка в Париж за Леон Гомон, който произвежда кинокамери. За да ги демонстрира на клиенти, компанията му направи късометражни филми, които знаменитата дама заради усета си към киното често критикува. 

Тя събира смелост да помоли Гомон за разрешение да заснеме няколко сцени.

Това ми изглеждаше като глупава, момичешка прищявка”, спомня си Блаше какво й е казал Гомон, след което допълва– „Но може да опитате, ако искате при едно условие – работата ви в офиса трябва да ви е приоритет”.

Има още...


Въоръжена с оператор, актриса и цветен фон, тя заснема La Fée aux Choux(„Зелената фея”) през 1896 г. Това е първият ѝ филм, който е с дължина само една минута.

Гомон забелязва таланта й и скоро след това прави Блаше ръководител на филмовата продукция в своята компания, където тя продуцира и ръководи стотици филми, както и помага за създаването на организирана студийна система години преди Холивуд. 

Това е своеобразен пробив, като се има предвид колко тесни са били разбиранията във времето, в което тя е живяла. На първата си секретарска позиция в изцяло мъжка фабрика, тя смело се изправя срещу  подценяването на жените. 

Моята младост, моята неопитност, моят пол…”, пише Блаше за дебюта си в киното – „Всички тези фактори сякаш бяха срещу мен”. Но тя е трудолюбива, упорита и преодолява ограниченията с лекота.

Не след дълго Гомон създава своя собствена компания и Блаше става пионер, като прави филми, които са оцветени на ръка и други, които използват новаторска звукова система. Тя е особено добра в създаването на филми, които се фокусират върху психологическата перспектива на главните герои.

Успехът идва само при онези, които дават на публиката това, което иска, плюс още нещо. Става дума за нашата индивидуалност”, заявява категорично тя. 

Rежисьорката създава Solax Company и започва да прави свои собствени филми. Tам тя успешно осъществява прехода към създаване на игрални филми, които са добре приети, макар да й е необходимо повече време за създаването им и съответно – има повече разходи. Въпреки постиженията си, Блаше не издържа на непрестанните промени, които засягат бързо развиващия се свят на киното и през 1914 г. с мъжа си обединяват усилията си в предприятие, което двамата ръководят.

Следващите години са изпълнени с изпитания за Алис. Финансовите затруднения и проблемите в брака я принуждават да се завърне във Франция с двете си деца. Във Франция тя се опитва да намери работа в киното, но без успех. Макар че 20-те години на миналия век са били добри за киното, на жените се гледало с доза съмнение.

Тя започва да продава книгите и картините си и да пише статии и детски истории. По-късно повечето от филмите й се смятат за изгубени. Въпреки това тя получава известно признание за важната си роля в киното. Тя до последния момент си задава въпроса дали животът й е провал, или успех. А днес на надгробната й плоча пише: “На това място почива първата жена режисьр и първата жена ръководител на студио за филми.“

 

Лаура Баси първа проправя пътя на жените в науката