На 7 октомври 1861 г. е сключен най-старият брачен договор в България, който днес се съхранява в Народната библиотека. Договорът касае сключването на брак между Тодор Бурмов и Марионка Първова, като младоженецът по-късно станал първия български премиер, а Марионка – първата дама на княжеска България.

Брачният договор на семейство Бурмови се споменава достатъчно често в българските медии, но напълно погрешно инициативата за него се приписва на Тодор Бурмов. Всъщност истината е точно обратната – той се оженил по сметка и семейството на съпругата му поискало подписването на този договор, за да се защитят интересите на Марионка във време, когато тя нямала почти никакви права.

Марионка (Мария) Първова е потомка на търговския род Золотович от Калофер. Тя останала сираче съвсем малка и била отгледана от вуйчо си Георги Золотович, един от най-богатите българи по онова време, участник в църковно-националната борба. Золотович изпратил племенницата си да учи във френски пансион, което малцина българи можели да си позволят. Въпреки доброто си образование и солидната зестра на 26 години Марионка била неомъжена или направо стара мома за онова време. Бракът й с Тодор Бурмов бил уреден от нейния вуйчо, който познавал Бурмов като умен и добре образован младеж, макар и сравнително беден.

Георги Золотович бил достатъчно модерен и либерален настойник и позволил на Марионка лично да одобри избрания за нея съпруг. Двамата се срещнали в дома на друг богат търговец – Тъпчилещов, на един от Принцовите острови. Няколко дни по-късно се състоял годежът, а след два месеца и сватбата. Ден преди нея бил сключен и прословутият брачен договор.

Какво съдържал брачният договор?

На първо място договорът уточнявал каква е зестрата на Марионка, както и какви ангажименти поема към младото семейство нейният настойник. Булката получила 100 000 гроша от вуйчо си – равностойността на 7.216 кг злато. Изрично било уточнено, че една трета от тези пари са си нейни, за лични разходи, а останалите се дават на съпруга за издръжка на семейството. По онова време жените не разполагали дори с парите за домакински разходи, така че вуйчото на Марионка се погрижил тя да е обезпечена финансово. Освен това той обещал на младото семейство да им осигури жилище в една от къщите си в Цариград или да им изплаща рента, ако се наложи да живеят в друг град.

Отделно от парите, в договора били описани в детайли всички вещи, бижута и дрехи, които Марионка получава, включително и вече употребяваните. На свой ред младоженецът й подарявал бижута, които макар и по-малобройни от тези, които тя вече имала, били с диаманти. Договорът бил сключен в три екземпляра – по един за младоженците и за вуйчото.

Предвидливостта на търговеца Золотович се оказала напълно уместна.