ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Равноправието на българката – две напред, една назад

Равноправието на българката – две напред, една назад

снимка: Държавен архив

Запазен е много показателен текст на Григор Начович, който недвусмислено подчертава голямото влияние на „Каравеловица, Муткуровица, Балабановица, Бурмовица, Сарафовица, Петровица“. Константин Стоилов пише за влиянието, което би могла да има съпругата на Стамболов върху него и косвено върху България. Знае се, че красивата и добре образована Поликсена Стамболова е личен секретар и преводач на съпруга си и участва във всичките му срещи, като той дори провежда заседанията на Министерския съвет в дома си. В случая с Екатерина Каравелова влиянието й също е безспорно, като то се простира не само върху съпруга й, но и върху приближените му. Според дъщерята на Драган Цанков Фердинад влияе на Каравелов и Рачо Петров именно чрез съпругите им Екатерина и Султана. България не е подмината и от друга, много по-традиционна форма на влияние в политиката – чрез подходящи брачни съюзи. Така например Теодор Теодоров създава цяла народняшка мрежа чрез браковете на сестрите си. Самият той е женен за дъщерята на Найден Геров, а сестрите му съответно – Екатерина за Ст. Бобчев, Мария за Михаил Маджаров, Станка за Георги Губиделников, Иваничка за Ст. Огнянов, Роза за банкера Никола Буров. Всички зетьове са верни членове на Народната партия. Гешови правят същото – чрез бракове Иван Гешов се сродява с Яблански и Губиделникови. И трите първи братовчедки на Гешов са омъжени за политици.

Като цяло, липсва централизация на първите опити за равноправие – под различна форма жените се организират и се борят за правото си на образование и труд във всички краища на България. Столицата София по-скоро изостава от тези тенденции. Друг интересен факт е, че жените, които успяват да си извоюват място в обществото, почти винаги запазват фамилното си име отпреди брака и добавят към него това на съпруга си. Това ясно показва самочувствие и адекватна лична самооценка.


Русия спира туристическите визи за българи
ОТ ГРАДА
4 юли 2022 | Общество

Русия спира туристическите визи за българи

„Москва ще отговори по съответния начин в ситуацията с изгонването на руски дипломати от България“. Това...

Въпреки многобройните примери на успели жени с интересен и пълноценен професионален живот, техният пример не става масов модел за подражание. Непосредствено след 9 септември 1944 година – още на 16 октомври – е приет Закон за изравняване правата на лицата от двата пола. През 1947 година новата „Димитровска“ конституция дава на жените избирателни права, право да работят и да получават равно заплащане за равен труд. На теория едва тогава започва епохата на пълното равноправие на българската жена.

Каре – Медали и отличия

Интересни факти за положението на жената се разкриват и от признанието, което Царство България дава на жените чрез наградите и медалите, които им се връчват. От съществуващите в държавата 13 на брой основни отличия жените са награждавани с шест от тях. Например по случай 50-годишнината от Освобождението през 1937 г. са наградени първите две българки-индустриалки Мара Чилова и Славка Д. Тошева – първата управлява химическа фабрика в Костинброд, а С. Тошева има предприятие за копринени тъкани и вратовръзки. Това е сериозно признание за мястото, което работещата жена е извоювала, но и потвърждение, че става въпрос по-скоро за изключение, отколкото за правило.

Прави много силно впечатление, че жени с огромни заслуги към женското движение са награждавани с ниски степени на отличията, тъй като заслугите им очевидно не се приемат за достатъчно значими за обществото. Пример е Невена Еню Манолова, която 23 години е председателка на Женското дружество „Майчина грижа“ в Пловдив, основателка на клона на Съюза за закрила на децата, оглавява местния клон на „Любов към Родината“, 15 години е подпредседателка на пловдивския Дом на изкуствата и печата. Манолова е наградена с „Дамски кръст“ ІІ ст., почетен знак „За насърчение към човеколюбие“ ІІ ст. и с Малката значка на БЧК. Още по-показателно е, че председателката на Българския женски съюз Димитрана Иванова никога не е награждавана.

За разлика от други държави, в България с орден „За храброст“ се удостояват и жени – при това напълно заслужено. Йона Маркова (1855–1923) от с. Бойница, Видинско, се записва доброволка в Сръбско-българската война заедно със своя съпруг и участва в боевете при Трън и Сливница. Наградена е с орден „За храброст“ ІV ст. По-късно е доброволка в балканските войни, където получава втори орден „За храброст“.

През балканските войни са дадени още осем отличия на жени, които имат реални постижения на фронта. Две от тях са наистина жени-герои. Донка Богданова-Ушлинова (Ставрева) участва като четничка в Илинденското въстание, воюва в 8-а Костурска дружина в двете балкански войни и във 2-ри пехотен полк през Първата световна война. За своята храброст и успешно осъществени задачи е наградена с три ордена „За храброст“ І, ІІ и ІІІ ст. Повишена е в звание „ефрейтор“ и „кандидат-подофицер“. Мария Колева (1860–1928), майка на 10 деца, воюва през балканските войни като милосърдна сестра в 10-а Прилепска дружина. За нея пишат: „Тя имаше ангелска душа и лъвско сърце“. За дейността й по време на десанта в Шаркьой (1913) е наградена с два ордена „За храброст“, ІІІ и ІV ст., и е повишена в звание „младши подофицер“. След войните тя членува в Съюза на запасните подофицери.

Медалът „За наука и изкуство“ е учреден през 1883 г. и има две степени – златен и сребърен. Жените, удостоени с него, са съвсем малко. Екатерина Каравелова е една от тях, но не за дейността й като общественичка, преводачка или публицист, а като членка на Софийското училищно настоятелство. Сред носителките на медала липсват цели творчески групи – на художничките, писателките и учените, което недвусмислено говори за нищожния престиж, с който се ползват техните занимания в обществото.

 

8 girl power филма за 8 март

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...