Когато през 1078 г. Уилям Завоевателят построил Бялата кула от Tower of London, лондончани я възприели като символ на потисничеството на новия елит от нормандски завоеватели. Сега крепостта е туристическа атракция, намираща се на северния бряг на река Темза в централната част на Лондон. Заобиколена е от открито пространство, известно като Tower Hill - място, където някога са се извършвали публични екзекуции.

Официално комплексът е Кралски дворец и крепост на Нейно Величество (Her Majesty's Royal Palace and Fortress). Състои се от няколко сгради, разположени в два концентрични кръга от отбранителни стени и ров. Мястото е използвано за затвор от 1100 г. до 1952 г., но основното му предназначение е кралска резиденция.

Крепостта изглежда най-впечатляваща и въздействаща откъм река Темза, което едва ли е случайно. По всяка вероятност целта е да се внушава респект и страхопочитание у пристигащите с различни плавателни съдове приятели, врагове, посетители през Средновековието.

Усещането да крачиш по места, за които си чел, да надничаш към небето от тесни процепи в каменната стена, да четеш издраскани по стените надписи от затворници, е като да прекрачваш през вратите на времето, да наблюдаваш миналото.

През XI в. я описват като една от най-страховитите и царствени сгради. През 1889 г.-1899 г. Ричард Лъвското сърце построява около нея защитна стена, изкопава ров и го пълни с вода от Темза. През XII в. и XIII в. Хенри III и Едуард I допълват крепостта с нови строежи и тогава се оформя вторият кръг. В общи линии и до ден днешен структурата на обхващащия почти 12 акра замък си остава непроменена от края на XIII в. Към площта на Кулата принадлежат и 6 акра свободни зони.

Когато за първи път посетих Лондон, всъщност само минах за няколко снимки около крепостта. Времето ми беше ограничено, трябваше да се съобразявам и с други неща. Обещах си обаче, че ще направя разходка и зад стените на замъка, и изпълних това свое обещание тази година. Още от сутринта денят беше светъл, слънчев и топъл, макар да беше още март. Независимо от факта, че бяха Великденските празници според Западната традиция, нямаше много хора. Синьото небе и ведрото настроение не предразполагаха към появата на известните призраци. Не се появиха нито обезглавената през 1536 г. за държавна измяна към Хенри VIII Ан Болейн, нито Хенри V... Дори принцовете от кулата не разкриха тайната около изчезването си.

Усещането да крачиш по места, за които си чел, да надничаш към небето от тесни процепи в каменната стена, да четеш издраскани по стените надписи от затворници, е не просто невероятно. То е като да прекрачваш през вратите на времето, да наблюдаваш миналото. Дори облечените като представители на различните съсловия от Средновековието служители ти изглеждат истински. Сякаш през известната затворническа порта, водеща към Темза, всеки момент приятелите на Елизабет ще дойдат да я измъкнат...