През ХІV столетие в Европа започва период на културен разцвет, известен под името Ренесанс (от френски – “прераждане” или “възраждане”). Той се характеризира с интерес към античното минало и представлява синтез между древногръцкото и римското изкуство, архитектура и литература и съвременни за тогавашната епоха идеи. Модели на ренесансовите художници стават героите на древността, които пресъздават сцени от Евангелието в древноримски декор, а фигурите на библейски персонажи скулптурите извайват в стил и пози, репликиращи античните произведения на културата.
Ренесансът възниква във Флоренция в края на Средновековието под меценатската грижа на фамилията на Медичите. През следващите векове се разпространява в Централна, Западна и Северна Европа. В по-общ смисъл понятието Ренесанс се използва и за историческия период от ХІV до ХVІІ в. Тогава общественото и културно развитие на европейските страни излиза от ерата на Средните векове и се формират характерните черти на съвременната европейска цивилизация.
Обновителните процеси започват около ХІІІ в. в Италия и продължават през следващите векове. В този изключително динамичен процес се зараждат специфични обществено-стопански отношения, сформират се съсловията на буржоазията и интелигенцията. Това е периодът на революционни постижения. Превратни в развитието на обществото са успехите в сферите на книгопечатането, новите източници на енергия, Великите географски открития, изобретяването и усъвършенстването на огнестрелното оръжие и пр. Това е времето, в което Европа става водеща сила в икономическо, политическо и културно отношение.
"Атинската школа" от Рафаел Санцио
В края на ХV – началото на ХVІ в. Великите географски открития и хелиоцентричната система на Николай Коперник променят представата за размерите на Земята и нейното място във Вселената. А работите на Парацелз и Андреас Везалий полагат началото на научната медицина и анатомията.
Големи промени настъпват в обществените науки. В творбите на Жан Боден и Николо Макиавели историческите и политически процеси за първи път се разглеждат като резултат от взаимодействието на различни групи от хора и техните интереси. Едно от най-забележителните постижения е новото отношение към историята заради възродилата се жажда за изучаване на античното минало.
Ренесансът в областта на литературата започва с Данте, продължава с Петрарка, Джовани Бокачо и мн. др. Апогеят на развитието на западноевропейската литература са шедьоврите на Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир, Франсоа Рабле и др. В Европа се разпространяват печатни машини, които разполагат и с гръцката азбука. Това дава възможност да се отпечатват в пълен обем древните текстове, започвайки с произведенията на Вергилий през 1420 г., Омир – 1488 г., Аристотел – 1498 г. и Платон – 1512 г. Прогресът на ренесансовите хуманитарни науки рефлектира в творбите на Томас Мор, Еразъм Ротердамски и др.
Ренесансът в архитектурата започва от 1420 г. и продължава до средата на ХVІ в., преминавайки през проторенесанса с обособяването на Сиенската школа. В строителството се акцентира особено на обществените сгради, дворци, градски къщи и други такива със светски характер. Ордерното разчленяване на стените, аркадите, колонадите, куполите, логическата съразмерност, хармоничността и ясната тектоника са основани на законите на перспективата и пропорциите. Силно развитие получава градоустройството, проектират се мащабни архитектурни ансамбли, подчинени на цялостен художествен замисъл.
В областта на изобразителното изкуство Ренесансът създава цяла плеяда от бележити творци – Леонардо да Винчи, Микеланджело, Ботичели, Рафаело и много други. Няколко поколения скулптори, писатели, архитекти и художници творят в стил, който Европа ще експлоатира следващите 200 години до появата на Барока.
"Раждането на Венера" от Сандро Ботичели
Променя се светоусещането – светът вече се възприема не като изпитание и преход към един по-добър живот, а като място, където си заслужава да се живее. Антропоцентризмът или поставянето на човека като висша ценност на битието разглежда неговата предприемчивост, амбиция и лични качества. Така се заражда Хуманизмът, в чийто център се поставя именно човек.[[more]]През Ренесанса се възражда античната калокагатия, т. е. идеалът за всестранно развита, хармонична личност, чиито добродетели се определят не от наследствени благороднически привилегии, а от делата, ума, таланта и заслугите пред обществото; през тази епоха е стимулиран индивидуализмът и по този начин всеки човек започва да се стреми да показва най-доброто от себе си, да открива, знае и може нови неща.
Не е определена точна дата за края на Ренесанса, но от средата на ХVІ в. постепенно започва преход към по-голям реализъм (в изкуството) и до началото на ХVІІ в. настъпва краят на ренесансовата ера. Изключително разнообразна и плодотворна, епохата на Възраждането е и най-романтичният период от историята на човечеството. Нейните възгледи и величави стремежи стават основата на съвременната Западна цивилизация.
