През VІІІ-VІ в. пр. н. е. в религията на древните римляни задълго се запазват останки от първобитните религиозни представи: тотемизъм, фетишизъм, анимизъм. Особено дълго съществува анимизмът – вярата в безличните и абстрактни духове, които населяват всички заобикалящи човека материални предмети. Той обаче спира развитието на антропоморфния възглед за боговете. Също така самите социални основи на римското общество спомагат за устойчивостта на семейните и родовите култове. Всяко семейство е било покровителствано от свои божества, имало е свои светини и свой култ; център на семейния култ е било огнището, а негов жрец – бащата на семейството.

За благополучието на римския дом се грижат пенатите – божества на килера и хранителните продукти, а за покровители на цялото семейство и стопанство се смятат ларите. Всеки член от фамилията има особен дух-покровител – гений, който се появява при раждането и изчезва със смъртта на човека. Умрелите членове на семейството се превръщат в духове, за които живите трябва да се грижат. Мъртвите имат нужда от храна и дарове. Покойните прадеди се смятат за богове-покровители – мани. Но ако потомците не се грижат за тях, те започват да преследват живите и се превръщат в зли и отмъстителни духове лемури.

Пантеонът в Рим

От родовите и семейните култове се развива държавният култ към богиня Веста – пазителка на домашното огнище и свещения огън.

Най-старият римски бог Марс отначало се представя като пазител на стадата и на гражданите. Венера се смята за покровителка на овощните и зеленчуковите градини и е божество на изобилието и плодородието. Съществува бог на посевите – Сатурн, на жътвата – Конс, а Робиг предпазва посевите от дъжда. С култа към земеделските богове са вързани много от религиозните празненства на римляните.

Първоначалните представи за боговете като безлични и абстрактни духове постепенно се развиват и вече през V в. пр. н. е. римляните изобразяват много от своите богове в човешки образ. Върху формирането на римския пантеон голямо влияние оказва етруската религия. Римляните заимстват от етруските Юнона – етруската Уни, Минерва – етруската Мнерва, вероятно бог Вулкан, както и заемат някои ритуални действия и системата на гадаене по вътрешностите на животни. Първият римски храм на хълма Капитолий е бил построен по етруски образец.

Капитолийската вълчица с Ромул и Рем, митичните основатели на Рим

От ІІІ в. пр. н. е. върху римската религия много силно започва да влияе гръцката митология. Така Юпитер се отъждествява със Зевс, Марс – с Арес, Венера с Афродита, Юнона с Хера, Минерва с Атина, Церера с Деметра. Открояват се главните римски богове с техните функции: Юпитер – бог на небето, гърма и мълнията, Марс – бог на войната, Минерва – богиня на мъдростта, покровителка на занаятите, Венера – богиня на любовта и плодородието, Вулкан – бог на огъня и ковашкия занаят, Церера – богиня на растителността, Аполон – бог на слънцето и светлината, Юнона – покровителка на жените и брака, Меркурий – вестител на боговете, покровител на пътниците и търговията, Нептун – бог на морето, Диана – богиня на лова.

Друг почитан бог е Янус, божество с две лица, бог на всяко начало. Плебеите в Рим почитат божествената троица Церера, Либера-Прозерпина (богиня на виното и веселието) и Либер – бог на виното и веселието. Римският божествен пантеон никога не се затваря, а в него се приемат чуждоземни богове. Смята се, че така се усилва мощта на римляните. Рим заимства почти целия древногръцки, олимпийски пантеон, а в края на ІІІ в. пр. н. е. започва да се почита и Кибела – богинята-майка на Фригия.

Юпитер

Елинистичните богове на Изтока проникват в римската държава и пренасянето на източните вярвания продължава и през началото на Новата ера. Религиозният култ на всяко божество съдържа строг ред и правила по време на жертвоприношенията, римляните се обръщат към своите богове най-често с молба, било то за да пратят дъжд, да увеличат приплода, да спрат морът по добитъка, да дарят победа. Жертвеното животно се отвежда на специалния олтар и там го убиват. Част от вътрешностите и трупа се изгарят още на самия олтар, като в същото време се разлива вино. Другата част служи за угощение на жреците.Специалните колегии на жреците се занимават с отделните ритуали на култовете, изпълняват своите задължения по отговорите на боговете, като гадаят и предсказват бъдещето. Между най-древните жречески колегии са тези на авралските братя, които се занимават с молитвите за растежа на посевите. На бог Марс е посветена колегията на салиите. Колегия от шест непорочни девици (весталки) обслужва култа към Веста. Глава на всички жречески колегии е великият понтифекс, който се избира от народното събрание пожизнено. С религиозните обреди са свързани обявяването на война, сключването на мир и съхраняването на договорите. Нито една битка, нито едно събитие не се провеждат, преди римляните да се допитат до боговете.

Според легендата още през царския период в Рим се появяват т. нар. сибилински книги, съставени от пророчицата Сибила от Киме, които съдържат гръцки оракули и пророчества. Към сибилинските книги римляните се обръщат в съдбоносни за държавата моменти и с изричното съгласие на Сената.

Форумът в Рим

С развитието на римската религия се свързва и приемането на култа към Дионис, чието име се трансформира в Бакхус (Вакх) с характерните за него мистичност и оргиастичност. Но съблюдавайки суровите морални норми в Рим, през 186 г. пр. н. е. Сенатът забранява разюзданите вакханалии, свързани с обредите към божеството.

В Рим се разпространява представата за задгробния живот, развива се култът към сляпата съдба – Фортуна, която дарява щастие и нещастие произволно и често несправедливо.

Римляните отдават голяма почит на боговете и честват различни празници, игри и фестивали в тяхна прослава, но празнуват и в името на обикновените неща от ежедневието, бита и живота. Церемониите са съпътствани от тържествени процесии, жертвоприношения, театър, пантомима, комедия и различни изкуства. Музиката прониква във всички области на културата, но тук тя придобива сценичен и концертен характер.