На днешната дата през 1906 г. в едно от предградията на Дъблин се ражда Самюел Бекет. Той е един от най-значимите писатели на XX век, наричан още пророк на песимизма.

Бекет израства в буржоазно протестантско семейство. След като завършва дъблинския колеж “Тринити”, преподава английски в Париж, където се запознава с Джеймс Джойс. Двамата се сближават и остават приятели за цял живот.

Макар майчиният език на писателя да е английският, голяма част от творбите му са на френски. Първият му роман “Мърфи” е написан на английски и е публикуван, когато авторът е на 32 години. Повечето от следващите му творби са написани на френски. Писателят прекарва голяма част от живота си именно във Франция и остава до края на живота си в тази топла страна с дъх на любов, изкуство и вино.

Международното признание на талантливия ирландец идва сравнително късно – когато Самюел Бекет е на 47 години и публикува пиесата си “В очакване на Годо”. Преди това издателствата отхвърлят ръкописите му един след друг. “В очакване на Годо” и до днес остава една от най-популярните пиеси в театъра.

През 1969 година е удостоен с Нобелова награда за литература, която приема, но отказва да я получи в Стокхолм.

Причината – иска да избегне задължителната реч пред аудиторията. Паричната стойност на наградата си Бекет дарява за благотворителност.

Пиесите, които Бекет пише, са далеч от традиционната форма. Много от произведенията му са изключително кратки. Така например най-кратката пиеса в света “Дъх” е написана именно от ирландеца. Тя трае точно 35 секунди. Режисьорът Джейсън Брайн обяснява, че е изключително трудно да се поставят такива пиеси, както и известната “Не аз”, в която цялото действие е съсредоточено върху устата на героинята.

Героите му най-често са меланхолични, самотни и тъжни образи. Но хората, които са го познавали, разказват, че той съвсем не е бил така мрачен, а напротив – имал е тънко чувство за хумор. Въпреки това не обича публичните изяви, както и да дава интервюта.

Има още...