Ретро

Сара Бернар, безсмъртната

Сара Бернар починала на 26 март 1923 г. в Париж и последният й път до Пер Лашез бил обсипан с любимите й камелии.

Наричали я "Божествената Сара", "най-великата актриса в историята", "магьосница". Талантът й бил оспорван, но световната й слава – абсолютна. Тя била първата суперзвезда – еднакво обичана и в Европа, и в Америка. Името й останало безсмъртно, синоним на голям актьорски талант.

Сара Бернар се родила на 22 октомври 1844 г. в Париж с името Хенриет Розин Бернар. Майка й Юдит била на 16 години, по професия – куртизанка. Бащата бил неизвестен. Според някои документи това бил Пол Морел, офицер от флота, според други – адвокатът Едуар Бернар. Юдит нямала време да се занимава с малко дете и изпратила Сара да живее в Англия с бавачката си, откъдето тя се върнала вече пораснала. Сара никога не забравила самотното си детство. Тогавашният покровител на Юдит – херцог Морни, уредил тя да бъде приета в много добро училище. [[quote:0]] Още в първите години в училището Сара участвала в театралните представления. Един път майка й дошла да я види и от стреса Сара изведнъж забравила репликите си и буквално замръзнала на сцената. Този случай породил у нея силна сценична треска, която никога не изчезнала – дори когато била вече световноизвестна.

Сара била слабо, болнаво дете и лекарите често казвали, че сигурно туберкулозата ще я отнесе млада. След дълги уговорки Сара накарала майка си да й купи ковчег. От този период има останали много снимки, на които Сара Бернар позира легнала в ковчега. До края на живота си тя останала обсебена от смъртта. В спалнята си държала човешки скелет и ковчег, в който твърдяла, че ляга, когато учи ролите си.

На 13 години Сара Бернар била приета да учи във Висшата драматична школа в Париж, а за изпита я подготвил не друг, а


Александър Дюма-баща. Когато завършила, на 1 септември 1862 г. Сара дебютира в Комеди Франсез, но директорът на театъра казал, че тя е твърде кльощава, за да стане актриса. Критиците също не били очаровани.

Следващите четири години от живота на Сара Бернар са неясни. Тя сменя мъжете си често, ражда един син, но не иска да тръгне по пътя на майка си и се връща в театъра. Популярността й не идва веднага, но постепенно славата й нараства, не на последно място заради именитите й поклонници. Сред тях бил например Виктор Юго, който й подарил сълзата, която тя извикала в очите му – във вид на гривна с диамант. Изобщо Сара Бернар обичала диамантите и имала много от тях. Винаги ги носела със себе си, а за да се пази, не се разделяла с револвера си. [[quote:1]]Дали талантът й бил несравним, може да се спори. Имало достатъчно много критици, които я намирали предвзета и прекалено мелодраматична. Затова пък гласът й бил прекрасен, направо омагьосващ и тя го владеела до съвършенство.

Турнетата й били съпроводени с огромен медиен шум – тя винаги имала около себе си журналисти. С името на Сара Бернар се продавали ръкавици, пудра, парфюм, сапун – тя била първата истинска икона на масовата култура.

Големите любови на Сара Бернар били две, когато тя била вече възрастна, а мъжете й – много по-млади от нея. Това обаче било без значение. Очарованието й било толкова силно, че когато на 66-годишна възраст се влюбила в 35 години по-младия Лу Телеген, той до края на живота си казвал, че годините със Сара били най-хубавите в живота му.

През 1915 г. се наложило да ампутират единия й крак, но тя не спряла да работи, легенда в театъра е изпълнението й в ролята на Жулиета, когато е на 70 години.

Сара Бернар починала на 26 март 1923 г. в Париж и последният й път до Пер Лашез бил обсипан с любимите й камелии. Предсмъртното й желание било шестимата най-красиви актьори от театъра да носят ковчега й. Цял Париж бил излязъл на улицата, за да я изпрати. Тя била легенда още приживе и историята съхранила името й безсмъртно.