Наричали я "Божествената Сара", "най-великата актриса в историята", "магьосница". Талантът й бил оспорван, но световната й слава – абсолютна. Тя била първата суперзвезда – еднакво обичана и в Европа, и в Америка. Името й останало безсмъртно, синоним на голям актьорски талант.
Сара Бернар се родила на 22 октомври 1844 г. в Париж с името Хенриет Розин Бернар. Майка й Юдит била на 16 години, по професия – куртизанка. Бащата бил неизвестен. Според някои документи това бил Пол Морел, офицер от флота, според други – адвокатът Едуар Бернар. Юдит нямала време да се занимава с малко дете и изпратила Сара да живее в Англия с бавачката си, откъдето тя се върнала вече пораснала. Сара никога не забравила самотното си детство. Тогавашният покровител на Юдит – херцог Морни, уредил тя да бъде приета в много добро училище. Още в първите години в училището Сара участвала в театралните представления. Един път майка й дошла да я види и от стреса Сара изведнъж забравила репликите си и буквално замръзнала на сцената. Този случай породил у нея силна сценична треска, която никога не изчезнала – дори когато била вече световноизвестна.
Сара била слабо, болнаво дете и лекарите често казвали, че сигурно туберкулозата ще я отнесе млада. След дълги уговорки Сара накарала майка си да й купи ковчег. От този период има останали много снимки, на които Сара Бернар позира легнала в ковчега. До края на живота си тя останала обсебена от смъртта. В спалнята си държала човешки скелет и ковчег, в който твърдяла, че ляга, когато учи ролите си.
На 13 години Сара Бернар била приета да учи във Висшата драматична школа в Париж, а за изпита я подготвил не друг, а
Елица Павлович
Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...