ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Сградата на Съдебната палата – грандиозна класика

Сградата на Съдебната палата – грандиозна класика
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

В началото на миналия век Софийската съдебна палата задоволява голямата и назряла нужда да се подслонят под един покрив всички съдилища в столицата, пръснати из частни, неподходящи сгради, като се превръща в истински храм на българското правосъдие. В архитектурно-строително отношение Софийската съдебна палата представлява един от паметниците на българското строително изкуство, който добре свързва старото с новото в архитектурния образ на столицата.

През 1918 г. е учреден специален фонд „Съдебни сгради”, който е подхранван от съдебни и фондови марки. По това време към Министерството на правосъдието е създадено и архитектурно бюро, оглавявано от арх. Пенчо Койчев със сътрудници арх. Г. Папазов, Г. Русев, П. Загорски и др. Не след дълго, когато във фонда се събират достатъчно средства, започва строежът на Съдебната палата в София.

Съдебната палата е най-крупното дело на бюрото и за нейния план е обявен международен конкурс. Спечелва го арх. Н. Лазаров, но неговите планове са преработени допълнително от арх. Койчев.

Строежът на монументалната сграда в столицата започва около 1928 и завършва 1936 г. Зданието обхваща цял квартал между улиците „Алабин”, „Лавеле”, „Позитано” и бул. „Витоша”. С главната си фасада тя е разположена на най-голямата търговска улица в София. Постройката обаче е поставена в неблагоприятна градоустройствена рамка от тесни и високо застроени улици, като липсва възможност за перспективна дистанция, за да се изяви и обхване зрително в обемното си очертание.На места се наблюдава стилова еклектика, но във външния дизайн преобладава опростената класика със спокойно и монументално въздействие. Главният вход е силно подчертан чрез колонада от големия архитектурен ред, който подсилва впечатлението за грандиозност и величественост. Разположението на многобройните зали, коридори и пр. показва безупречна функционална взаимовръзка.

Композиционният акцент в плановото решение пада върху трите големи зали – по една на всеки етаж. Тяхното разнообразно архитектурно оформление е резултат на използването на качествени строителни материали като гранит, бял камък, полиран мрамор, травертин и керамични плочки, стъклописи, бронзови барелефи, ламперии, дъбови врати, подиуми и т.н. – свидетелство за добро естетическо чувство, архитектурно разбиране и майсторско изпълнение, които проектантите влагат в цялата сграда.

По своята архитектурно-строителна значимост и монументалност за периода от първата половина на ХХ в. зданието е едно от първите и у нас, и на Балканите. В периода 1980-1998 г. сградата не се използва по предназначение, тъй като в нея се помещават колекциите на Националния исторически музей.

Момчил Лазаров е историк. От години води един от най-добрите блогове на тема история. Интересува се най-вече от антична и средновековна история, история на религиите, архитектура и градоустройство.  Още статии на историческа тематика от Момчил Лазаров може да откриете на http://issuu.com/momchil_lazarov.