Ретро

Перлите на София: Софийският университет

Софийският университет е първото българско висше училище. Неговата история е израз и продължение на многовековната културна и просветна традиция на българите.

Перлите на София: Софийският университет

Ролята на св. Климент Охридски по българските земи отеква далече във времето и в историята на България. Тя му отрежда още едно място в календара. Това е датата 25 ноември (8 декември по стар стил) – денят на раннохристиянския светец Климент папа Римски, чиито мощи са издирени и пренесени в Рим от светите братя Кирил и Методий. По време на престоя им в Рим през 869 г. папа Адриан II освещава донесените от двамата братя богослужебни книги на славянски език и посвещава в духовен сан някои от придружаващите ги ученици, сред които е и самият Климент. Отслужена е и тържествена литургия на славянски език в чест на папа Климент. По този повод първоначално на 25 ноември църквата чества всички Седмочисленици. Впоследствие се решава на този ден да остане само св. Климент Охридски. На 25 ноември е и празникът на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. А датата по стар стил – 8 декември – остава като празник на всички студенти.

Софийският университет е първото българско висше училище. Неговата история е израз и продължение на многовековната културна и просветна традиция на българите. След Освобождението по време на Третото българско царство, през 1887 г., министърът на просвещението Тодор Иванчов издава наредба за откриване на педагогически клас към Първа мъжка гимназия в София. Занятията започват на 1 октомври 1888 г. Това е рождената дата на българския университет. Педагогическият курс има за цел „да дава висше образование и да подготвя учители за средните училища”.

Основната сграда, символ на университета – Ректоратът, както и по-късно построената Университетската библиотека, са създадени главно благодарение на дарението на братята Евлоги и Христо Георгиеви, управлявано от ефорията „Евл. и Хр. Георгиеви”, разполагала с фонд от 6 милиона златни лева в края на ХІХ век.[[more]]Строителството започва на 30 юни 1924 г. с тържествено полагане на крайъгълния камък. Сградата е тържествено осветена на 16 декември 1934 година. Пред фасадата са поставени изработените от скулптора Кирил Шиваров бронзови фигури на първите и най-големи благодетели на Софийския университет – братята Евлоги и Христо Георгиеви.

Строежът на Университетската библиотека започва в средата на 1930 г. В завършването й участва и арх. Спас Рангелов. Проектът е изработен от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Сградата на библиотеката е завършена и е осветена едновременно с ректората.

Софийският университет не е концентриран на едно място по типа „кампус”. Основните негови сгради са: Ректоратът на университета (сградата на Ректората и Университетската библиотека), зданията на ул. „Джеймс Баучер” (основно сградите на Химическия, Физическия и Математическия факултети), блоковете в района на бившия хотел „Плиска” (бул. „Цариградско шосе” 125, блокове 1,2,3 и 4 – основно Стопанският факултет и Факултетът по детска и начална педагогика), Факултетът по журналистика и масова комуникация (до паметника „Левски”), Центърът за чужди езици на бул. „Тодор Александров” и други сгради в София и околностите, както и в Балчик, Варна и Китен.

Днес Софийският университет „Св. Климент Охридски“ като национално средище за висше образование, наука и култура, разполага с 15 факултета с 74 специалности, богата библиотека, база, съчетала вековна традиция с модерни технологии и представлява най-авторитетният научен център на Балканите, напълно развито в европейски стил висше училище. Той е и най-престижният научноизследователски фокус в България.