Ретро

София Лорен и ролите, които я направиха легенда

Актрисата се завърна на снимачната площадка.

 „Има извор на младостта.
Той е в твоя ум, талант, в креативността, която носиш в живота си и в този на другите хора.
И когато се научиш да пиеш от този извор, ти наистина ще си победила възрастта.”

София Лорен

София Вилани Шиколоне, или София Лорен, е една от най-талантливите актриси, владели света на киното между 50-те и 70-те години на XX век.

Тя и сестра й Мария са незаконни деца, родени от връзката на майка им Рамалда с женения Рикардо Шиколоне, който така и никога не напуснал съпругата си, за да бъде до Рамалда. Освен това отказвал да й помага по какъвто и да било начин, а единственото, което оставил на децата си, е фамилното си име.

София е имала много тъжно и много мизерно детство по време на войната в Поцуоли, бедно рибарско село близо до Неапол. Отгледана е от баба си, докато Рамалда се опитвала да издържа семейството си, без да се откаже от мечтата си да бъде актриса. София изобщо не била красиво дете, а даже напротив, наричали я „малката пръчка”, защото била грозновата, слаба и се забелязвала само на височина. Когато я уцелва шрапнел, семейството се премества в Неапол, но след войната отново се завръщат в Поцуоли. За да се издържат, жените отварят нещо като заведение в хола на къщата, където предлагат домашен ликьор, Рамалда свири на пиано, а децата сервират и забавляват гостите.

Съдбата обаче най-после целува семейството и мечтата на Рамалда се сбъдва, но не точно така, както тя се е надявала. Дъщеря й постепенно се превръща в лебед. През 1950 г. се явява на конкурса „Мис Италия”, където на финала я награждават с „Мис Кино” – титла, измислена специално за нея. Спечеленото е достатъчно за семейството да се премести в Рим, но реалността не е съвсем бляскава – тези конкурси просто скъсяват пътя към проституцията и еротичната индустрия, а София получава предложения предимно за участия в еротични фоторомани и филми, които днес се споменават деликатно като „странични роли, акцентиращи върху естетическите й качества”. Слава Богу, на следващата година нещата се променят коренно.

През 1951 г. тя участва в конкурса „Мис Рим”. В публиката зрител е Карло Понти – филмов продуцент, с 22 години по-възрастен от нея, който ще се превърне в най-важната фигура в живота й. До края на живота си през 2007 г. той съчетава две мъжки роли спрямо нея – тази на бащата и тази на мъжа. Връзката им е прекъсвала за кратко само един път, когато на хоризонта се появява красивият Кари Грант. София Лорен има кратка афера с него, която приключва още по време снимките на филма им Houseboat (1958). Когато през 1962 г. католикът Карло Понти най-после успява да получи развод във Франция от първата си съпруга Джулиана, двамата със София се женят и заживяват щастливо. За да бъде приказката за нея пълна, Карло й купува „най-хубавата къща на света”, където се раждат двамата им синове – Карло и Едоардо.

Филмографията на София Лорен е много голяма. В първите години, когато завладява Европа и света с таланта и красотата си и се превръща в икона, тя участва в пет-шест филма всяка година. Успява да поддържа този ритъм повече от десетилетие!

София Лорен е реализирала и страхотен за времето си маркетингов потенциал – правила е какво ли не, от издаването на кулинарни книги, които се преиздават до ден днешен, до албуми (има записани два албума, четири сингъла и три издадени компилации).

В морето от над 80 роли могат да се отбележат много, но ако сте почитатели на София Лорен, няма как да пропуснете няколко:

Най-голямата й роля е тази в „Чочарка” (1960) на Виторио Де Сика по романа на Алберто Моравия, където играе с Жан-Пол Белмондо. Покъртителният сюжет разказва история, която е много близка до мизерията и реалностите на войната, които София лично е преживяла – Чезира е вдовица и майка на 12-годишната Розета, която, за да избяга от бомбардировките, тръгва към родното си село Фонди.

София Лорен получава „Оскар” за изпълнението си на Чезира, както и още 22 награди, включително „Златна палма” в Кан.

 


През 1963 г. София вече е секссимвол, продаващ мечти подобно на Мерилин от другата страна на Океана. Задължителен за гледане е „Вчера, днес, утре” с Марчело Мастрояни (там се зараждат приятелство и артистичен тандем, които ще цъфтят с десетилетия).

През 1964 г. с Мастрояни повтарят успеха си с „Брак по италиански” – отново сред шедьоврите на Де Сика, където София играе дългогодишната любовница на бизнесмен, която разкрива, че едно от трите й деца е негово. За ролята в „Брак по италиански” е номинирана за „Оскар”.

През 1977 г. двамата се срещат отново в „Един специален ден”, за който Марчело ще получи „Оскар”.

София Лорен е страхотна и в „Събота, неделя, понеделник” (1990). В тази комедия тя се превъплъщава в ролята на съпруга, която се тревожи, че мъжът й губи интерес към нея и си има любовница. Великолепна е сцената, в която заедно с другите съпруги в месарницата спорят какъв е правилният начин да се направи неделният сос за паста.

Ако искате да се посмеете, гледайте и Сърдити старчета (1995), където София Лорен партнира на Уолтър Матау и Джак Лемън.

И ако си мислите, че София Лорен е приключила кариерата си през ХХ век, лъжете се. В последните години има за отбелязване няколко заглавия като „Животът на светците” (2004) и „Човешки глас” (2014). А миналата година се завърна отново на снимачната площадка във филм на сина й Едуардо Понти.

София Лорен има още един „Оскар” за цялостно творчество. Получен е през 1991 г. В колекцията й от награди има още пет Златни глобуса от общо 10 номинации, „Сезар” и разбира се, „Златна мечка” от Берлин и „Златна палма” от Кан.

Никак не е зле за бедно момиче от Поцуоли, нали?...

 

Още една легенда - Орнела Мути