Ретро

Статуята на Свободата първо била египетска селянка

Медната статуя е подарък от Франция за Америка в знак на приятелството между двете страни и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати.

Статуята на Свободата първо била египетска селянка

Всяка година Ню Йорк е домакин на най-големите празненства по случай 4 юли, националния празник на САЩ. Тази година се очаква фойерверките да надминат всички очаквания по трасето от Бруклинския мост до водите около Статуята на Свободата, където “лейди Либърти” невъзмутимо се извисява на своя остров в устието на река Хъдсън, облечена в тога, държаща факел в дясна си ръка и книга в лявата.

Медната статуя е подарък от Франция за Америка в знак на приятелството между двете страни и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати. От 1886 г. до откриването на самолета тя е първият американски символ, който милиони емигранти виждат, прекосявайки океана от Европа и пристигайки в Америка.

Един чудат архитект и скулптор, французинът Фредерик Огюст Бартолди, преборва всички скептици и инженерни трудности, както и бушуващата буря по време на транспорта, за да вкара “дамата” на крака в пристанището на Ню Йорк. А Густав Айфел, конструкторът на Айфеловата кула, проектира вътрешната носеща конструкция.

Статуята е била първоначално проектирана за Суецкия канал в Египет. Бартолди предлага на хедива на Египет Исмаил паша за изграждането в северния край на Суецкия канал на огромен морски фар с формата на древноегипетска селянка в роба, държаща издигнат факел. За целите на този проект са изготвени скици и макети, но така и не се пристъпва към неговата реализация.

Първоначално набирането на средства и подкрепа в САЩ е тече изключително вяло. Отнема около 15 години статуята да бъде сглобена и завършена в един квартал на Париж, преди американските граждани да прегърнат идеята.

Когато Бартолди за първи път пристига в Ню Йорк през 1871 г., той решава, че “Парк Бруклин Проспект” или новоизграденият Сентръл Парк са потенциално възможни места за строежа на монумента. Но е взето решение остров Бедлоу (сега остров Либърти) да бъде мястото на символа на свободата. Бартолди дори предлага статуята да бъде покрита със злато, но не среща подкрепа.

Факелът на статуята е представен с голям успех през 1876 година на панаир във Феърмаунт Парк, Филаделфия. Със средствата от тази изложба Бартолди накрая събира достатъчно капитал за изграждане на главата на статуята с корона със 7 лъча, всеки от които символизира седемте морета и седемте континента. Статуята е изпратена с кораб до Ню Йорк на части. Те пристигат в САЩ на 17 юни 1885 г., а пиедесталът е завършен едва през април 1886 г. Официално колосът е открит от президента Гроувър Кливланд на 28 октомври 1886 г.

Когато паметникът е открит, феминистки групи, подкрепящи правата на жените, започват да се оплакват, че огромна женска фигура, представляваща свободата, ще стои в пристанището на Ню Йорк, когато повечето американски жени нямат свободата да гласуват.[[more]]Статуята на Свободата се посещава от около 3 милиона души на година. Обявена е за национален паметник през 1924 година, а влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1984 година. След 11 септември 2001 г. е затворена от съображения за безопасност и сигурност; отворена е за посещение отново през 2004 г. с ограничения за броя на посетителите, които могат да се изкачат до върха.

Дубликати на Статуята на Свободата има и в Париж. Единият от тях се намира в Люксембургската градина, като на пиедестала пише, че този бронзов модел на Бартолди е част от подготвителната работа за статуята, изпратена в Ню Йорк. Другият дубликат се намира на остров Сен Луи в река Сена. Има две дати, изписани върху нея: 14 юли – щурмуването на Бастилията и 4 юли – Деня на независимостта на САЩ.