Медната статуя Статуята на свободата е подарък от Франция за Америка в знак на приятелството между двете страни и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати. От 1886 г. до откриването на самолета тя е първият американски символ, който милиони емигранти виждат, прекосявайки океана от Европа и пристигайки в Америка.
Един чудат архитект и скулптор, французинът Фредерик Огюст Бартолди, преборва всички скептици и инженерни трудности, както и бушуващата буря по време на транспорта, за да вкара “дамата” на крака в пристанището на Ню Йорк. А Густав Айфел, конструкторът на Айфеловата кула, проектира вътрешната носеща конструкция.
Статуята е била първоначално проектирана за Суецкия канал в Египет. Бартолди предлага на хедива на Египет Исмаил паша за изграждането в северния край на Суецкия канал на огромен морски фар с формата на древноегипетска селянка в роба, държаща издигнат факел. За целите на този проект са изготвени скици и макети, но така и не се пристъпва към неговата реализация.
Първоначално набирането на средства и подкрепа в САЩ е тече изключително вяло. Отнема около 15 години статуята да бъде сглобена и завършена в един квартал на Париж, преди американските граждани да прегърнат идеята.
Когато Бартолди за първи път пристига в Ню Йорк през 1871 г., той решава, че “Парк Бруклин Проспект” или новоизграденият Сентръл Парк са потенциално възможни места за строежа на монумента. Но е взето решение остров Бедлоу (сега остров Либърти) да бъде мястото на символа на свободата. Бартолди дори предлага статуята да бъде покрита със злато, но не среща подкрепа.
Факелът на статуята е представен с голям успех през 1876 година на панаир във Феърмаунт Парк, Филаделфия. Със средствата от тази изложба Бартолди накрая събира достатъчно капитал за изграждане на главата на статуята с корона със 7 лъча, всеки от които символизира седемте морета и седемте континента. Статуята е изпратена с кораб до Ню Йорк на части. Те пристигат в САЩ на 17 юни 1885 г., а пиедесталът е завършен едва през април 1886 г. Официално колосът е открит от президента Гроувър Кливланд на 28 октомври 1886 г.
Когато паметникът е открит, феминистки групи, подкрепящи правата на жените, започват да се оплакват, че огромна женска фигура, представляваща свободата, ще стои в пристанището на Ню Йорк, когато повечето американски жени нямат свободата да гласуват.
И още...
Статуята на Свободата се посещава от около 3 милиона души на година. Обявена е за национален паметник през 1924 година, а влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1984 година. След 11 септември 2001 г. е затворена от съображения за безопасност и сигурност; отворена е за посещение отново през 2004 г. с ограничения за броя на посетителите, които могат да се изкачат до върха.
Дубликати на Статуята на Свободата има и в Париж. Единият от тях се намира в Люксембургската градина, като на пиедестала пише, че този бронзов модел на Бартолди е част от подготвителната работа за статуята, изпратена в Ню Йорк. Другият дубликат се намира на остров Сен Луи в река Сена. Има две дати, изписани върху нея: 14 юли – щурмуването на Бастилията и 4 юли – Деня на независимостта на САЩ.
