ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Тайната история на Съединението в женски род

Тайната история на Съединението в женски род
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Вероятно сте виждали картината „Съединена България“. Именно тя е символът, който най-често съпровожда трикольора ни на днешния празник. Представлява литография на Николай Павлович, нарисувана през 1886 г. и наречена от него „Съединението на Северна и Южна България в 1885 г.“.

Николай Павлович е бил начетен и родолюбив човек. Завършил Виенската художествена академия, а по-късно бил спонсориран от Петър Берон, за да следва и в Мюнхен. Връщайки се в родината, участвал като доброволец в Сръбско-българската война, а после станал преподавател в Художествената академия.

На литографията му са представени две българки сестри. Малката е Южна България, голямата – Северна България. И двете са облечени във военни доспехи и държат меч в ръка. На главата на малката сестра освен венец има и корона. Под краката им е скъсаното знаме със счупена дръжка и виждащи се на него крак и крило на орел – препратка към отминалата Сръбско-българска война. На щита на малката вече няма лъв, а герб. Съединението е извоювано. На заден план, под турския флаг, се вижда плачещата Македония.

Интересно е, че въпреки всички тесни контакти, които Николай Павлович е поддържал с революционери, и всички сърцати каузи, в които е участвал лично, когато е трябвало да изобрази Съединението, е избрал да го направи не с образите на юначни българи, а с тези на юначни българки. И това изобщо не е случайно. Защото тези две жени само на пръв поглед са символични. Зад тях стоят личностите на реални жени, най-известни сред които са Недялка Шилева и Екатерина Каравелова.

Недялка Шилева, учителката 

На 18 години Недялка ушила революционното знаме, развяно по време на Съединението. Тя била годеница на Продан Тишков или, както е по-известен, Чардафон Велики. Неговата чета, Голямоконарската чета, тръгва от Голямо Конаре (днешният гр. Съединение) и влиза в Пловдив на 6 септември, за да арестува областния управител на Източна Румелия, Гавраил Кръстевич. Недялка била единствената жена в четата на Чардафон Велики, вървяла редом с мъжете. Но освен че ушила знамето на четата, вероятно била и силата, от която е имала нужда тя, за да не се разпадне.

Малко преди да стигнат Пловдив, четниците се изплашили от тътен в тъмнината. Някои веднага съжалили, че изобщо са тръгнали, и били готови да се върнат. Недялка обаче им дала кураж да продължат: „Не ви е срам, стари мустакати мъже! Погледнете на мене, която съм слаба жена, най-млада между вас!“.

Ето я тук героичната Недялка, първата от ляво надясно в реда на изправените четници.

Четата възвърнала духа си и продължила напред. След свалянето на губернатора Гавраил Кръстевич на Недялка възложили задачата да го съпроводи из целия град и по пътя до Голямо Конаре. Тя се качила на файтона облечена във въстаническа униформа със сабя в ръка. Гавраил Кръстевич се почувствал особено унизен от това: „Във всеки случай делото беше народно и аз всичко забравям и всичко прощавам за това, което се извърши и спрямо моята личност; но едно нещо не мога да забравя, не мога да простя на нашите българи, а то е, дето ме качиха на един файтон с една облечена в хъшовско облекло мома и с гола сабля на ръка и ме разведоха така из града за присмех и подигравка.“

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.