Ретро

Три велики лесбийки, променили женската съдба

Добре образовани и смели, родени различни и приели да бъдат такива, те правят избор, който далеч не е само сексуален

Три велики лесбийки, променили женската съдба

Те се осмелили да искат равноправие, да се борят за него и да живеят като равни на мъжете векове преди да се появи думата феминизъм. Добре образовани и смели, родени различни и приели да бъдат такива, те направили избор, който далеч не бил само сексуален. Открито се противопоставяли на всички социални ограничения, които задавали мястото им в обществото до последната подробност – от това какво ще обличат, за кого ще се омъжат и къде ще живеят, до това какво ще учат и какво ще работят. Ако през вековете обществото постепенно приело, че жените също могат да са силни, талантливи и самостоятелни, заслуга имат и те – три велики лесбийки, променили женската съдба.

 

Хортенз Манчини (1646 – 1699)

Хортенз била любимата племенница на кардинал Мазарини. Благодарение на неговата протекция тя и нейните сестри получили изключително за времето си образование, каквото не се полагало на жените. Кардиналът се погрижил да ги задоми подобаващо. Едната сестра – Олимпия, се омъжила за Маурицио Савойски и станала майка на Евгений Савойски. Другата – Мари, била голямата любов на Луи XIV. Хортенз била омъжена за Арман-Шарл де ла Порт, който бил най-богатият мъж в Европа по онова време, но бил психически неуравновесен и скоро след сватбата тя избягала от него. Хортенз наследила цялото богатство на вуйчо си Мазарини и станала най-богатата жена във Франция. Това й позволило да води независим живот, пътувайки последователно в Италия, Англия и Испания.[[more]]Тя се обличала като мъж, можела да си служи с оръжие, не криела връзките си с други жени и описала живота си в подробни мемоари – първите женски мемоари в историята на литературата. Направила го, не на последно място, за да разкрие жестокостта на съпруга си и да оправдае края на брака си с него. Независимо от доброто си социално положение и привилегиите във всички кралски дворове в Европа, Хортенз била неспокойна и живяла драматично до самия край – едно мъжко момиче в един мъжки свят.


Кристина Шведска (1626 – 1689)

Кристина била третото и единствено живо дете на крал Густав ІІ Адолф. Преди раждането й астролозите изчислили, че тя ще бъде момче с необикновена съдба. Баща й разпоредил да получи права на престолонаследник и обучение като момче. С нея се занимавали теолози и учители и уроците й продължавали по десет часа на ден. Кристина знаела гръцки и латински, освен това говорела свободно немски, холандски, датски, френски и италиански, резултатите й по теология и религия също били блестящи, изучавала по собствено желание философия и ислям и всички казвали, че е умна като момче. Възкачила се на престола на шестгодишна възраст и я наричали „момичето-крал“. Младата кралица се интересувала от наука и била близка с Декарт, който гостувал в двореца, но също така обичала театъра и балета и имала собствен придворен театър, където се изявявала като актриса.[[more]]Кристина не приличала на никоя друга жена от своето време. В автобиографията си тя описва колко чужди са й заниманията и разговорите на жените. Тя спяла по три часа, занимавала се с наука, косата й била в безпорядък и винаги носела мъжки обувки. Голямата й любов се казвала Бел Спаре, била придворна дама и Кристина й пишела прекрасни писма до края на живота си. През 1649 година Кристина обявила публично решението си никога да не се омъжва и отстъпила трона на братовчед си Карл Густав – нейната първа любов, след което се установила в Рим. Тя приела католицизма и живеела в дворец с всички полагаеми се кралски почести. Обличала се като мъж, предпочитанията й към красивите жени били всеизвестни и понеже по онова време хомосексуализмът бил наказуем от закона, тя се застъпвала успешно за някои от подсъдимите в тези случаи. Погребана е в катедралата “Св. Петър” във Ватикана заедно с папите и е едва третата жена, на която е оказана тази чест.


Роза Боньор (1822 – 1899)

Тази необикновена жена и до днес остава най-известната френска художничка на ХІХ век. Тя била независима жена с професия – нещо немислимо по онова време. Първият и единствен учител в живота й бил баща й, също художник, който вярвал в равноправието на жените и я насърчавал във всичките й начинания. Той й давал уроци по рисуване, тъй като академиите тогава не приемали жени. Роза рисувала главно картини с животни, в които била ненадмината. Някои от тях в момента се намират в музея Орсе и Метрополитън в Ню Йорк. Още приживе картините й били поръчвани и купувани от крале, аристократи и американски милионери, така че успехът й бил наистина световен и тя станала първата жена, носител на Ордена на Почетния легион. [[more]]В историята Роза останала и с ексцентричния си начин на живот, често припознавана като първата феминистка. Тя живяла 40 години с приятелката си от детинство Натали, обличала се като мъж, била с късо подстригана коса и пушела. В автобиографията си тя обяснява избора си чисто практично – мъжките дрехи й били много по-удобни за работа и когато ходела при животните. Роза говори с насмешка за ограничените си съвременници, които съдят за една жена по дрехите й. Носела ордена си често и при всякакви поводи, за да подчертае, че жените също могат да извоюват признание и успех.