Ретро

Три жени между таланта и лудостта

Пагубните пориви на артистичните жени

„Ние от занаята всички сме луди. Някои са засегнати от веселие, други от меланхолия, но всички са докоснати повече или по-малко,“ казва лорд Байрон за поетите. През годините тази идея се е повтаряла многократно, множество учени изследват връзката между психическите разстройства и артистичния темперамент, а образът на „лудия гений“ е широкоразпространен в съвременната поп култура.

Тази идея е подкрепена от няколко проучвания, които стигат до заключението, че писателите и художниците са по-склонни да имат психично заболяване и че хората с определени състояния, като депресия и биполярно разстройство, са по-креативни.

Имената на много писатели, музиканти и художници се свързват с подобни заболявания, макар че е спорно дали тези състояния помагат на артистичността им да се прояви, или успяват да създадат шедьоврите си въпреки тях. Днес ви представяме три писателки, чийто пламък е горял по-силно и по-ярко.

Вирджиния Улф

„Сигурна съм, че полудявам отново. Усещам, че вече няма да можем да издържим подобен ужасяващ момент. И този път едва ли ще се оправя. Започвам да чувам гласове, не мога да се концентрирам. Така че правя това, което ми се струва най-правилно.“ С тези думи Вирджиния Улф започва предсмъртното си писмо към съпруга си Ленърд, преди да сложи край на живота си.

Творбите на английската писателка продължават да влияят на съвременната култура, но не по-малко вълнуваща от романите и есетата ѝ е и личната ѝ история. Улф се бори с психическото си състояние през по-голямата част от живота си, като накрая се поддава на собствените си мъчителни мисли.

Когато е малка, е сексуално насилвана от братята си Джордж и Джералд Дъкуърт. Това вероятно е отключило много от проблемите ѝ, но внезапната смърт на майка ѝ, когато Вирджиния е едва на 13 години, е това, което предизвиква първата ѝ нервна криза. Две години по-късно умира сестра ѝ Стела, а най-тежко писателката преживява смъртта на баща си, след която дори прекарва известно време в клиника.

През целия си живот Улф страда от резки смени на настроението и психически сривове. Получава халюцинации, а периодите на депресия се редуват с периоди на мания. Смята се, че е имала биполярно разстройство. Опитва различни типове лечение, но всички те имат по-скоро отрицателни резултати.

Състоянието на Улф влияе както на личния ѝ живот, така и на творчеството ѝ, в което темата за психическите разстройства често присъства.

След като завършва последния си роман „Между действията“, Улф изпада в депресия и състоянието ѝ се влошава до такава степен, че не може да пише повече. На 28 март 1941 г., на 59 години, Вирджиния слага край на живота си, като пълни джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз, която тече близо до дома ѝ. Тялото ѝ е намерено три седмици по-късно. Оставя незавършен роман и автобиография, а предсмъртното ѝ писмо е последното нещо, което е написала.

Името ѝ обаче продължава да живее. Романите ѝ се превръщат в класика, а благодарение на есетата й, днес Вирджиния Улф е смятана за икона на феминизма.

И още ...


Силвия Плат

Когато си говорим за писатели и психически заболявания, няма как да не споменем Силвия Плат, чието име буквално е станало синоним на депресията. През 2001 година психологът Джеймс Кауфман въвежда термина „ефектът Силвия Плат“, отнасящ се за явлението, според което поетите, по-специално поетесите, са по-податливи на психични заболявания, отколкото всеки друг тип писатели.

Силвия Плат води продължителна борба с депресията и през живота си прави няколко опита за самоубийство.

Докато учи в „Кеймбридж“, Плат среща поета Тед Хюз и едва след няколко месеца двамата се женят. Връзката им е токсична и трае само шест години. През юли 1962 г. Силвия разбира, че съпругът ѝ има любовна афера с по-млада жена и през септември двамата се разделят.

След раздялата Плат навлиза в период на творчески подем и написва повечето стихотворения, на които днес дължи популярността си, както и единствения си роман – „Стъкленият похлупак“. В последните месеци от живота си тя създава поне 26 от стихотворенията, влезли в издадената посмъртно стихосбирка „Ариел“. Това е и периодът, през който състоянието на Силвия е особено влошено.

Д-р Джон Хордър, близък приятел на Плат, който живее наблизо, е наясно, че тя е в опасност сама с двете малки деца, затова я посещава всеки ден, като дори ѝ предписва антидепресанти. Опитите му да ѝ помогне обаче се оказват неуспешни и на 11 февруари 1963 г., едва на 30-годишна възраст, поетесата отнема трагично живота си, като пъха главата си в печката и пуска газта. Оставя дълбоко и силно емоционално творчество, за което посмъртно получава награда „Пулицър“ за поезия.

Единственият ѝ роман, „Стъкленият похлупак“, публикуван само месеци преди фаталния ден в лондонския ѝ апартамент, е вдъхновен от собствените ѝ преживявания. Героинята на Плат, Естър, изпада все по-дълбоко в бездната на депресията и отчаянието, а изповедта ѝ се преплита с темите за социалното неравенство, амбицията и сексуалността. В романа Естър намира изход, а знаейки историята на авторката, няма как да не си помислим, че това е спасението, което самата тя може би се е надявала да открие.

Има още...


Зелда Фицджералд

Зелда е позната повече като муза, отколкото като писателка. И при други обстоятелства вероятно би оставила по-богато творчество. За самия ѝ живот обаче можем да кажем, че е произведение на изкуството, затова си струва да я споменем в този текст.

Зелда е съпруга и муза на писателя Франсис Скот Фицджералд и икона на двайсетте години на миналия век в Америка. Пише проза, рисува, а дръзкият ѝ темперамент пленява всички наоколо. Вдъхновителка е на по-голямата част от творчеството на съпруга си. След успеха на първия му роман „Отсам рая“ двамата се превръщат в знаменитости. Нюйоркската преса ги изобразява като въплъщения на Джаз ерата и Бурните двадесет – млади, богати, красиви и енергични. Бракът им обаче не е такава приказка. Връзката им е изпълнена с алкохолизъм, насилие, финансови възходи и падения, както и с проблемите на Зелда с психичното здраве.

Скоро двамата се изправят пред финансова разруха и се местят в Европа, където са част от Изгубеното поколение и общуват с литературни светила като Ърнест Хемингуей, а Скот придобива по-широка популярност с разказите си и романа си „Великият Гетсби“. Въпреки това брачните им проблеми продължават. Двамата се ревнуват, негодуват и се карат. Скот използва връзката си със Зелда като вдъхновение за романите си и дори заимства откъси от дневника на съпругата си, за да изгради героините си.

Самата Зелда също търси начини да изрази артистичността си. Научава се да рисува, пише, а по-късно дори решава да стане балерина.

Бурната връзка на Скот и Зелда, потопена в алкохол, раздели, любов и изневери, прави Зелда все по-нестабилна и през 1930 г. я приемат в санаториум, където е диагностицирана с шизофрения. Прекарва остатъка от живота си в различни клиники за психично здраве и умира през 1948 година при пожар в болницата, където е настанена.

Въпреки бурния семеен живот и психическите проблеми, креативността на Зелда е вдъхновяваща. Артистичните ѝ начинания включват полуавтобиографичния роман „Запази ми този валс“, пиеса озаглавена „Скандалабра“, както и редица статии, разкази и картини.

 

Наоми Фрейли, която не знаеше, че е поп икона