ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Три жени между таланта и лудостта

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

„Ние от занаята всички сме луди. Някои са засегнати от веселие, други от меланхолия, но всички са докоснати повече или по-малко,“ казва лорд Байрон за поетите. През годините тази идея се е повтаряла многократно, множество учени изследват връзката между психическите разстройства и артистичния темперамент, а образът на „лудия гений“ е широкоразпространен в съвременната поп култура.

Тази идея е подкрепена от няколко проучвания, които стигат до заключението, че писателите и художниците са по-склонни да имат психично заболяване и че хората с определени състояния, като депресия и биполярно разстройство, са по-креативни.

Имената на много писатели, музиканти и художници се свързват с подобни заболявания, макар че е спорно дали тези състояния помагат на артистичността им да се прояви, или успяват да създадат шедьоврите си въпреки тях. Днес ви представяме три писателки, чийто пламък е горял по-силно и по-ярко.

Вирджиния Улф

„Сигурна съм, че полудявам отново. Усещам, че вече няма да можем да издържим подобен ужасяващ момент. И този път едва ли ще се оправя. Започвам да чувам гласове, не мога да се концентрирам. Така че правя това, което ми се струва най-правилно.“ С тези думи Вирджиния Улф започва предсмъртното си писмо към съпруга си Ленърд, преди да сложи край на живота си.

Творбите на английската писателка продължават да влияят на съвременната култура, но не по-малко вълнуваща от романите и есетата ѝ е и личната ѝ история. Улф се бори с психическото си състояние през по-голямата част от живота си, като накрая се поддава на собствените си мъчителни мисли.

Когато е малка, е сексуално насилвана от братята си Джордж и Джералд Дъкуърт. Това вероятно е отключило много от проблемите ѝ, но внезапната смърт на майка ѝ, когато Вирджиния е едва на 13 години, е това, което предизвиква първата ѝ нервна криза. Две години по-късно умира сестра ѝ Стела, а най-тежко писателката преживява смъртта на баща си, след която дори прекарва известно време в клиника.

През целия си живот Улф страда от резки смени на настроението и психически сривове. Получава халюцинации, а периодите на депресия се редуват с периоди на мания. Смята се, че е имала биполярно разстройство. Опитва различни типове лечение, но всички те имат по-скоро отрицателни резултати.

Състоянието на Улф влияе както на личния ѝ живот, така и на творчеството ѝ, в което темата за психическите разстройства често присъства.

След като завършва последния си роман „Между действията“, Улф изпада в депресия и състоянието ѝ се влошава до такава степен, че не може да пише повече. На 28 март 1941 г., на 59 години, Вирджиния слага край на живота си, като пълни джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз, която тече близо до дома ѝ. Тялото ѝ е намерено три седмици по-късно. Оставя незавършен роман и автобиография, а предсмъртното ѝ писмо е последното нещо, което е написала.

Името ѝ обаче продължава да живее. Романите ѝ се превръщат в класика, а благодарение на есетата й, днес Вирджиния Улф е смятана за икона на феминизма.

И още ...