Може би най-интересният културно-исторически период за България е запечатан в автентично видео, показващо София през есента на 1930 г. То е заснето по случай сватбата на цар Борис III и принцеса Йоанна Савойска.

Уникалните кадри дават възможност за пълноценна видеоразходка из Царска София. Показват сгради, които вече ги няма, но и някои, запазени до ден днешен в същия вид. Улиците са по-тесни в сравнение с днес, но паветата все още са нови и подравнени. Столичани и столичанки демонстрират елегантност, а пожарникарите вдъхват повече от респект.

Как е изглеждал градът преди сянката на комунизма да се разлее върху него?

През 1930 г. цар Борис обявява своето намерение да се ожени за своята избраница - италианската принцеса Йоанна Савойска. Разликите в религиозната принадлежност на двамата налагат сватбените тържества да бъдат две - първо католическа венчавка в папската базилика "Свети Франциск" в Асизи, Италия, а след това и ритуал по православните канони.

Датата на българската церемония е 31 октомври 1930 г. По повод пристигането на знатните младоженци в София, Лъвов мост е тържествено украсен с триумфална арка, където двамата са посрещнати с хляб и сол. Младото семейство влиза в столицата пред очите на събралата се многохилядна тълпа, за да се венчае по православните канони в софийската катедрала "Св. Александър Невски".

Изричайки обета си, Джована, принцеса Савойска, става Йоанна, царица Българска.

Промяната на името се налага тъй като Йоанна е православния вариант на Джована. В чест на височайшата сватба са обявени тридневни тържества, камбаните на църквите бият празнично, отброени са 101 топовни салюта, а огромно шествие от граждани преминава през двореца, за да поздрави младото царско семейство.

Триумфалната арка на Лъвов мост

Посрещането на българска земя на царската младоженска двойка не е единственият повод, по който е била изграждана триумфална арка на Лъвов мост. Всъщност още към края на XIX век новопостроеният мост вече е изпълнявал ролята на символична тържествена порта на столицата. 

Там се посрещали всички високопоставени чуждестранни гости. Сръбският крал Петър, германският кайзер Вилхелм II, австро-унгарският кайзер Карл - всеки път за пристигането на гости от техния ранг са се вдигали тържествени арки. Най-често те били изработвани от дърво и украсени с флаговете и гербовете на България и на конкретната държава, от която идва гостът. Приветствени надписи на двата езика и гирлянди от цветя допълвали празничната украса. 

Осъдените от Народния съд - "Не трябва да плачем за нас, а за България"