ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Триумфът на Артемизия Джентилески

Триумфът на Артемизия Джентилески

Текст на Краси Генова, публикуван в брой 3 на сп. Момичетата от града.

Въпреки че от началото на годината световните медии акцентират най-вече на годишнината от смъртта на италианския художник Рафаело (петстотин години), която е причина много от музеите и галериите в Европа и САЩ да организират ретроспективни експозиции, една значима и ценна изложба в Лондон се оформя като магнит за почитателите на италианската художничка Артемизия Джентилески (1593–1654) и феминистичното изкуство.

Драматичната й история надминава въображението на всеки холивудски сценарист, а много от жените артисти, творили през през вековете, се вдъхновяват от таланта и безграничната й сила да отстоява в един откровено мъжки свят вярата и желанието си да рисува, да се изразява на езика, който владее до съвършенство – живописта.

Родена в семейството на известния художник от Тоскана Орацио Джентилески, в чието ателие често се отбивал самият Караваджо, Артемизия израснала с аромата на боите и магичните светове, които се откривали пред нея благодарение на картините на баща й. Започнала да рисува съвсем малка, но с увереността, че е намерила своя път. След няколко години баща й ангажирал за ролята на учител на младото момиче своя колега Агустино Таси, който посяга на 18-годишната Артемизия. Обвинителният процес е тежък и мъчителен за обезчестеното момиче и приключва много бързо след намесата на папата. По-късно художничката отмъщава на своя насилник с картината „Джудит обезглавява Холофернес“.

В книгата „Кратка история на женската ярост в изкуството“ се казва, че „картината на Артемизия Джентилески, в която обикновена жена демонстрира надмощие над високопоставен мъж, вероятно е провокирана от личната сексуална травма на художничката“. По-късно във времето става ясно, че лицето на насилника в платното е портрет на Агустино Таси, а художествената творба е отмъщението на Артемизия, преминало през филтъра на времето и предразсъдъците на съвременниците й. „Нетипично за XVII век, Джентилески е призована да свидетелства за това престъпление пред съда. Поради намеса на папата обаче Таси е освободен, докато за Джентилески останал срамът от публичния процес. И това не е всичко – художничката дори е измъчвана, за да каже истината от изнасилването. За разлика от нея героинята в картината й взема правосъдието в свои ръце.“

След унизителния процес и нападките, на които е подложена Артемизия, баща й взема решение да я премести във Флоренция и да й намери достоен съпруг в лицето на Пиетро Антонио ди Винченцо Стиатези.

В монографията „Живопис на страстта“ (издателство „Кибеа“), посветена на незаслужено живялата в сянка гениална художничка, авторките Тициана Аняти и Франческа Торес пишат, че „да напусне родния Рим е болезнен и в същото време освобождаващ избор. Артемизия се откъсва от мъчителното си минало и твърде обременителния си баща; много скоро тя ще се откаже от името му и ще приеме фамилията на чичо си. От този момент нататък тя се подписва като Артемизия Ломи“.

Във Флоренция попада в средите на избрани благородници, които инвестират в изкуство, и така получава важни и ценни за благосъстоянието на младото семейство поръчки. С подкрепата на един от най-големите си покровители – великия херцог Козимо II, през 1614-а е приета заедно със съпруга си в Академията по рисуване.

Първият й флорентински ангажимент е за прочутата Каза Буонароти, поръчана от племенника на великия Микеланджело Буонароти, и представя толкова реалистично голото женско тяло, че няколко години по-късно го покриват с драперии. Опасната комбинация от дързост и талант събужда духа на независимата и способна на всичко жена, попаднала в капана на времето.

През 1637-а Артемизия получава покана от крал Чарлз I, който я кани в Лондон заедно с баща й Орацио. Там рисува „Автопортрет като алегория на живописта“ и започва съвместна работа с баща си над цикъл големи платна за кралския двор в Гринуич. За жалост, поради неочакваната смърт на Орацио, на 7 февруари 1639

Има още...