ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Триумфът на Артемизия Джентилески

напуска Англия и се завръща в Италия. Последните години от живота й са трудни и я отдалечават от образа на младата и дръзка Артемизия – символ на жените феминистки в изкуството.

Критиците са категорични, че образите на жените в платната на италианската художничка загатват за всичко онова, което ще се случи в историята на изкуството – пробуждането на нежния пол. През 1979-а Ролан Барт пише: „Тук е силата на картините на Артемизия Джентилески – във внезапното преобръщане на ролите. В тях се налага една нова идеология, която ние, съвременните хора, разчитаме ясно – възправянето на жената!“.

В търсене на Артемизия

Успоредно с излизането на изложбата, лондонското издателство Reaktion Book представя дългоочакваната монография на професора по история на изкуството в университета във Вашингтон Мери Джерард – „Артемизия Джентилески и феминизмът в ранния европейски модернизъм“.

„И досега италианската художничка Артемизия Джентилески е една от най-прочутите и талантливи жени в историята на изкуството в предмодернистичната ера. Изкуството й резонира и до днес с важни за жените теми – сексуалното насилие, подценяването на женската сила, интелект и възможност да управлява живота си. Картините на Артемизия съдържат силни послания и във времето са провокирали много жени артисти да посегнат към четката и боите и да излязат на светло със своя талант. Нещо, на което преди векове се е гледало с отрицание и критика. Завещанието на Артемизия е безценното доказателство, че равенството между мъжете и жените е възможно. С тази книга се надявам да поставя Артемизия Джентилески на мястото, което заслужава – пионер, лидер, духовен водач и вдъхновител на толкова много жени артисти в историята на изкуството“, коментира в предговора авторът на книгата – професор Мери Джерард.

Ценна придобивка

Два от ценните акценти в дългоочакваната лондонска ретроспектива на гениалната италианска художничка Артемизия Джентилески са нейният наскоро открит автопортрет, както и картина, рисувана от баща й Орацио Джентилески. Интересен факт от придобиването на двете ценни платна е, че част от сумата, необходима за закупуването на арт творбите за националната колекция, е събрана благодарение на щедрия жест на благодетели и обикновени почитатели на изкуството.

В края на миналата година Националната галерия в Лондон обяви, че средствата, необходими за откупуването на картината „Откриването на Моисей“, рисувана през 1630 година от бащата на Артемизия – Орацио Джентилески, са събрани.

От Националната галерия коментират, че картината е изключително ценна за британската история, защото е рисувана по времето на 12-годишната резиденция на Орацио в Лондон по покана на крал Чарлз I. Поръчана е в чест на раждането на бъдещия крал Чарлз II и идеята е била да бъде окачена в дома на кралицата в Гринуич.

Първият опит на Националната галерия в Лондон да откупи картината от частен колекционер е в далечната 1995-а, но тогава за ценното платно наддава частен колекционер, който печели търга. 22 милиона британски лири е цената, на която Националната галерия откупува картината на Орацио Джентилески десетилетия по-късно.

За да отпразнуват важното за галерията притежание, както и безценното за посетителите арт преживяване от близката среща с бащата на известната художничка, посвоему значим и характерен за времето си италиански художник, децата от няколко британски училища, които обикновено прекарват часовете си по изкуствознание в галерията, дори позират с големи букви, образуващи думата „Благодарим“. 

 

По стъпките на Джакомо Пучини