Ретро

Вивиан Майер - детегледачката с фотоапарата

Днес се нарежда сред най-големите артисти на ХХ век

През 2007 година младият Джон Малуф купува един кашон с негативи за 380 долара на търг за стари вещи. Две години по-късно решава да му обърне по-голямо внимание и така открива една жена, която днес се нарежда сред най-големите артисти на ХХ век – Вивиан Майер – оставила след смъртта си над 150 хиляди снимки с улична фотография и километри видеолента, заснети за четири десетилетия главно в Чикаго и Ню Йорк, но и по време на пъуванията си по света. Творческото ѝ наследство е толкова голямо, че все още не е напълно разгледано и картотекирано.

Как е възможно.... Защо... Колко такива "Вивиан Майер" живеят сред нас неоткрити? [[quote:0]] За Вивиан се знае малко – знае се, че е била детегледачка. Било й е удобно, защото често е била навън, имала е известна свобода и е можела да снима. Знае се, че е говорила с френски акцент, но вероятно насилен и фалшив – майка ѝ е била французойка, но тя е родена в Ню Йорк. Обичала е да се представя с други имена. Знае се, че е била много резервирана, без никакъв личен живот, приятели или семейство. Знае се, че първото нещо, което е искала от работодателите си, когато се е нанасяла в нова къща, е да й сложат здрава ключалка. Била е ексцентрична, много ексцентрична. Обсесивно е складирала и запечатвала не само видяното, но и много други неща – от билети за метрото до неосребрени чекове. Направила е и стотици касети със записи, на които говори. Сякаш е сторяла машина на времето.

Снимала е с фотоапарат Rolleiflex, което ѝ е позволявало да не гледа хората в очите, а на тях да не разбират, че са обект на снимките ѝ и така е успявала да се приближи и заснеме напълно естествени сцени, сякаш, за да ги прибере за вечността. От друга страна много от кадрите са изключително близки, а хората гледат в обектива. Вивиан е била достатъчно предразполагаща за тези портрети, в които се усеща че далеч не е била асоциална личност. Филмите, които е използвала, са предимно Kodak Tri-X и Ektachrome. Не е имала особен интерес да отпечатва снимките си. Дори не ги е видяла, освен като негативи, а хиляди ролки са непроявени. Не е правила това, заради резултата, а заради процеса.

Била е чудовищно талантлива, с невероятен усет към рамка, свой почерк в композицията, истински „ловец на светлина”. Имала е окото на най-големите световноизвестни фотографи без да има никакво формално образование.

Още с показването на първите снимки във flickr взривяват публиката, а днес е сред най-големите имена във фотографията. Специалисти казват, че ако е показала снимките си някъде приживе (починала е през 2009 г.), е щяла да бъде веднага оценена ...и заплатена. Но не се знае дали се е интересувала изобщо от това. Била е бедна, много бедна. [[more]] Защо? Защо не го е направила, защо един творец няма да има нужда от това да сподели, защо няма нужда от признание? Какъв е този човек, който сякаш умишлено е искал да премине през живота като призрак, незабелязанo?

Дали би ѝ харесало това, че днес всички говорят за нея и разглеждат снимките ѝ? Дали би ѝ харесало, че днес мога да си купя нейни сборници (и да направя друг, а не нея милионер), да посетя нейни изложби, дали би ѝ харесало че най-големите музеи се надпреварват да излагат фотографиите ѝ?

Не зная и няма как да разбера. Никой не знае, защото никой не я е познавал. Зная само, че Вивиан Майер е подарила живота си на времето.