ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Учителката от Битоля, която ни подари кино

Учителката от Битоля, която ни подари кино
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Ходили ли сте в кино „Влайкова“? Намира се в София на ул. „Иван Асен II“. А кой филм гледахте там?

Днес няма да си говорим за филми обаче, а за нещо дори още по-вълнуващо. Коя е жената, дала името си на киното, построено преди 92 години? Каква е била тя? Каква е нейната история?

Тя се казва Мария. Родена е в Битоля. Завършва Старозагорската гимназия, след което заминава за Македония, където шест години работи като учителка. Преподава в Охрид, Битоля и Солун.

Мария Влайкова е третата съпруга на Тодор Влайков. Да, същият онзи Влайков – известният български писател, политик и общественик, за който няма как да не сте чували. Мария, подкрепена от съпруга си, прави нещо, което за тогавашното време – 20-те години на миналия век, е равнозначно на поглед в бъдещето. Защото Мария си има мечта. И вяра в нея. И устрем.

Мария Влайкова е интелигентна жена с интереси в областта на киното, литературата, театъра, операта. Убедена е в образователната роля на изкуството, особено вярва в силата на киното като инструмент за просвета. Ето какво пише тя в завещанието си от февруари 1926 г.:

„Големият успех на кинематографа – разумно уреден и контролиран, който може не само да достави висша естетическа наслада, но може да служи за възпитание на младото поколение и на народа, зароди у мене идеята помощта, която имах желание да окажа на театралното дело у нас, а чрез туй и на народната просвета, да се свърже със създаването на един народновъзпитателен кинематограф.“

И... Мария решава да построи кино. Дори успява. Една жена в България преди близо век!

Строежа на сградата Мария и Тодор Влайкови започват през 1925 г. на собствено място с площ от 465 кв.м. Салонът е застроен на площ от 330 кв.м, има 400 места, сцена, както и четири малки гримьорни. Планиран е и втори етаж, предназначен за читалище. Читалището след време наистина е построено над киното, наречено е „Антон Страшимиров“.

На 26 ноември 1925 г. Мария Влайкова съобщава на Министерство на науката и просветата, че желае да предостави салона, който ще бъде готов през пролетта на 1926 г., за устройване на ученически кинематограф. Дарението тя оформя няколко месеца по-късно със завещание. Условията са след смъртта й салонът да стане собственост на МНП, а от получаваните приходи то да подпомага театралното дело, като издържа в чужбина шестима от най-даровитите български артисти, трима от които да бъдат от Македония.

Между избраните артисти трябва да има оперни певица и певец, драматични актриса и актьор, както и писател, който да пише „народни исторически драми“. Последният трябва да се усъвършенства в областта на филмовото изкуство с цел „да се възпроизведе на филм цялото българско минало още от епохата на Симеона, Самуила, Асеновата и други светли епохи; всички паметници, крепости и манастири и ние да представим пред чуждия свят и бъдещето наше поколение историята на нашето отечество, на стара, велика България“. Всички кандидати трябва да бъдат

Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува много обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, но не спира,...