Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Учителката от Битоля, която ни подари кино

Учителката от Битоля, която ни подари кино
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Ходили ли сте в кино „Влайкова“? Намира се в София на ул. „Иван Асен II“. А кой филм гледахте там?

Днес няма да си говорим за филми обаче, а за нещо дори още по-вълнуващо. Коя е жената, дала името си на киното, построено преди 92 години? Каква е била тя? Каква е нейната история?

Тя се казва Мария. Родена е в Битоля. Завършва Старозагорската гимназия, след което заминава за Македония, където шест години работи като учителка. Преподава в Охрид, Битоля и Солун.

Мария Влайкова е третата съпруга на Тодор Влайков. Да, същият онзи Влайков – известният български писател, политик и общественик, за който няма как да не сте чували. Мария, подкрепена от съпруга си, прави нещо, което за тогавашното време – 20-те години на миналия век, е равнозначно на поглед в бъдещето. Защото Мария си има мечта. И вяра в нея. И устрем.

Мария Влайкова е интелигентна жена с интереси в областта на киното, литературата, театъра, операта. Убедена е в образователната роля на изкуството, особено вярва в силата на киното като инструмент за просвета. Ето какво пише тя в завещанието си от февруари 1926 г.:

„Големият успех на кинематографа – разумно уреден и контролиран, който може не само да достави висша естетическа наслада, но може да служи за възпитание на младото поколение и на народа, зароди у мене идеята помощта, която имах желание да окажа на театралното дело у нас, а чрез туй и на народната просвета, да се свърже със създаването на един народновъзпитателен кинематограф.“

И... Мария решава да построи кино. Дори успява. Една жена в България преди близо век!

Строежа на сградата Мария и Тодор Влайкови започват през 1925 г. на собствено място с площ от 465 кв.м. Салонът е застроен на площ от 330 кв.м, има 400 места, сцена, както и четири малки гримьорни. Планиран е и втори етаж, предназначен за читалище. Читалището след време наистина е построено над киното, наречено е „Антон Страшимиров“.

На 26 ноември 1925 г. Мария Влайкова съобщава на Министерство на науката и просветата, че желае да предостави салона, който ще бъде готов през пролетта на 1926 г., за устройване на ученически кинематограф. Дарението тя оформя няколко месеца по-късно със завещание. Условията са след смъртта й салонът да стане собственост на МНП, а от получаваните приходи то да подпомага театралното дело, като издържа в чужбина шестима от най-даровитите български артисти, трима от които да бъдат от Македония.

Между избраните артисти трябва да има оперни певица и певец, драматични актриса и актьор, както и писател, който да пише „народни исторически драми“. Последният трябва да се усъвършенства в областта на филмовото изкуство с цел „да се възпроизведе на филм цялото българско минало още от епохата на Симеона, Самуила, Асеновата и други светли епохи; всички паметници, крепости и манастири и ние да представим пред чуждия свят и бъдещето наше поколение историята на нашето отечество, на стара, велика България“. Всички кандидати трябва да бъдат

Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува много обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, но не спира,...