ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Вапцаров, който живееше на "Ангел Кънчев" 37

Вапцаров, който живееше на "Ангел Кънчев" 37

Снимки: Емануела Миланова

Не, това не е метафора. Става дума именно за големия български поет Никола Йонков Вапцаров. За повечето хора е известно, че той е от Банско и че там и до ден днешен работи като музей родният му дом. А колко от нас знаят, че докато притичваме с чаша кафе в ръка по централната улица „Ангел Кънчев” (друг български борец за правда и свобода, чиито последни думи са „Да живее България?”) на мансардния етаж в сградата с номер 37 е живял Вапцаров? „Това е последният дом, в който е живял Никола Вапцаров. Оттук е арестуван и малко по-късно разстрелян”, разказва главният уредник Катя Зографова.

Днес кварталът е изключително оживен – тук са едни от най-модерните заведения за хранене, пекарни и магазини. Тук живеят елегантни възрастни дами без години, тук живеят новите интелигенти. На улицата долу има глъчка, клаксони звучат, а горе на четвъртия етаж е тихо и почти непокътнато от 40-те години на миналия век.

Ето – аз дишам,

работя,

живея

и стихове пиша

(тъй както умея).

С живота под вежди

се гледаме строго

и боря се с него,

доколкото мога.

В апартамента музей на ул. „Ангел Кънчев” 37 до днес се пазят част от личните му вещи – работните му обувки, личният му тефтер с чернови на някои от неговите стихотворения и пишещата му машина. Библиотеката на Вапцаров е непокътната така, както я е оставил самият той. Гардеробът, столовете, будилникът – сякаш го очакват да се завърне всеки миг. Зад старите завеси надничат модерни кооперации. „А някога оттук се е виждала Витоша”, нарушава красивата тишина тук уредничката.

Едва ли има българин, който да не знае за личността на поета и антифашист от Банско. Навярно обаче малцина знаят, че той е писал и произведения за деца. Едната стая в музея е запазена именно за най-малките. Преди Covid-19 тук ежемесечно са се провеждали литературния четения и други събития за ученици. През последните близо 12 месеца обаче стаята пустее, добавя с тъжна усмивка уредничката и добавя, че се надява помещението скоро отново да се оживи от детски гласове.

Посетители в къщата музей всъщност има, но все пак те не са много. След като мястото е отворило врати след вдигането на част от мерките по време на втория локдаун вече са идвали няколко групи, привлечени от харизмата на Вапцаров и неговото творчество.

В музея се съхранява и Световната награда за мир, присъдена на Никола Вапцаров посмъртно през 1952 г. Той е единственият ни сънародник лауреат в тази категория. Факт, който би трябвало всички да знаем, защото не са много българите, удостоени с престижната награда.

Ако обичате малките улички в центъра на София, ако търсите места, пазещи история, ако искате да научите повече за града, в който живеете, то непременно трябва да дойдете на ул. „Ангел Кънчев” 37, да поседите в тишината на последния етаж и да усетите колко е голямо разстоянието между минало и бъдеще, а в същото време колко са вплетени те!

Защо пък не? – В мечтите няма цензура,

мечтите греят с синкава прозрачност.

А по-добре е да подгониш вятъра,

отколкото да седнеш и да плачеш.

Автор: Емануела Миланова

 

5 места в София, в които да потърсим хармония чрез йога