Наричали я „музата на деветимата творци“ или „вдовицата на четирите изкуства“ – Алма Малер била съпруга, любовница и муза на най-знаменитите мъже на своето време, в мемоарите си злословела по адрес на всеки от тях и така и не е ясно дали изобщо е обичала някого. Днес това е без значение – нейният образ останал безсмъртен в творбите на влюбените в нея мъже, а историята на Алма Шиндлер-Малер-Гропиус-Верфел е почти легенда.
Алма Шиндлер се родила във Виена през 1879 г. в семейството на художник пейзажист. На 17 години попаднала в полезрението на Густав Климт и, ако не била бдителната й майка, нещата със сигурност щели да стигнат по-далече от флирт и тайни срещи. Следващата любов на Алма бил композиторът Александър Цемлински, който й преподавал пиано. По онова време тя била 20-годишна, но роднините й забранили да се омъжи за Цемлински. [[quote:0]] По същото време Алма срещнала Густав Малер, два пъти по-възрастен от нея, моментално запленен от красотата и чара й – Алма общувала свободно с всички, била умна и разбирала от изкуство, създавала около себе си чудесна атмосфера. Малер бил вече звезда, директор и главен диригент на Виенската опера, така че семейството на Алма дало разрешение за този брак. Малер предпочитал младата му жена да си стои у дома и да гледа децата, а тя не претендирала за друго – Алма всъщност изобщо не харесвала музиката му.
След смъртта на малката им дъщеря Алма отишла сама на курорт и там се запознала с архитекта Валтер Гропиус, който се влюбил в нея моментално – както всички мъже в живота й. Малер реагирал съвсем не както се очаквало. Отишъл при Зигмунд Фройд и, посъветван от него, променил отношението си към жена си – отделял й много време и внимание, така че Алма останала с него до смъртта му. Двамата живели заедно десет години, Алма имала и по-дълги бракове и връзки, но предпочела да запази именно името Малер до края на живота си. [[more]] След смъртта на Малер Алма имала кратка връзка с биолога Пол Камерер, който след това се самоубил. После се запознала с Оскар Кокошка. Това била най-странната любов в живота й. Кокошка бил влюбен в Алма до лудост – засипвал я с писма (има запазени над 400), рисувал я непрекъснато и всеки ден я молел да се омъжи за него. Докато Кокошка бил на фронта, Алма се омъжила за Валтер Гропиус. Художникът поръчал да му изработят текстилна кукла – копие на Алма, и я носел със себе си навсякъде, като я представял за жена си Алма. Тази кукла съществува и до днес.
Бракът на Алма с Гропиус приключил, когато тя, тогава 40-годишна, се влюбила в 27-годишния поет Франц Верфел. Двамата заедно емигрирали в САЩ, където Верфел починал внезапно. По онова време познатите на Алма вече знаели, че нейните мъже са обречени да умрат. Тя ги надживяла до един, като на преклонна възраст издала мемоари, пълни с антисемитски изказвания, макар че всичките й мъже били евреи. И до днес се спори дали е обичала някого истински или просто е била привлечена от таланта на мъжете си. Но дори и така да е, не можем да отречем, че изборът й бил безупречен.
