[[more]] На 26 април 1564 г. в Стратфорд на Ейвън семейството на Джон Шекспир и Мери Ардън кръщава третото си дете, сина си Уилям. Кога точно е роден великият бард и национален поет на Англия е въпрос на спекулации. Най-разпространената дата е 23 април, когато в Англия се чества денят на свети Георги. Тази хипотетична дата е привлекателна и заради симетрията – Шекспир умира на 23 април 1616 г.
Малко са нещата, които се знаят със сигурност за живота на този най-велик сред великите творци. Предполага се, че е учил в новото безплатно училище, отстоящо на около 400 метра от дома му. Програмата на обучение е била класическа, стандартизирана от кралски указ.
На 27 ноември 1582 г. е издадено свидетелството за брак между Уилям Шекспир и Ан Хатауей. Церемонията по бракосъчетанието е малко претупана вероятно заради бременността на младоженката. Ан е по-възрастна от Уилям (той е на 18 години, тя – на 26). Дъщеря им Сузана е кръстена на 26 май 1583 г., а близнаците Хамнет и Джудит – на 2 февруари 1585 г. По неизвестни причини единственият син на Шекспир – Хамнет, умира на 11-годишна възраст, погребан е на 11 август 1596 г.
"Оберон, Титания и Пък в танц с феите" (Уилям Блейк, 1782 г.)
Картината е вдъхновена от Шекспировата пиеса "Сън в лятна нощ"
За периода от раждането на близнаците до споменаването му като част от лондонската театрална сцена за Шекспир не се знае много. Тези "липсващи" от живота му години вдъхновяват множество предположения, теории, изследвания и литературни творби. Всъщност и за броя и авторството на пиесите, сътворени и играни от Шекспир, има спор. Още по негово време драматургът Робърт Грийн го напада в печата с памфлета си "Гроздова мъст", като го обвинява в компилация, в "кичене с чужди пера".
Ако след смъртта му неговите колеги и приятели Джон Хемингс и Хенри Кондел не бяха издали събраните 36 текста, 18 от които за първи път, в т.нар. Първо фолио, много вероятно е съществуващите във формат кварто (бел. ред. книга, отпечатана върху лист хартия, сгънат два пъти, за да се получат четири листа или осем страници) Шекспирови текстове да не бяха достигнали до нас.
По цял свят творбите му са превеждани, играят се по различните сцени, хора от всякакви народности го четат. Това е класикът, когото обичам и чиято магия ме владее още от ранното ми детство. Честно казано, макар и с огромно любопитство да изчитам всички възможни попаднали ми версии за това кой е той, реална личност ли е, крие ли се някой зад тази фамилия и прочие, аз съм сред привържениците на неговата несъмнена идентичност, произхождаща от Стратфорд на Ейвън.
