Ретро

Викингите, истинските откриватели на Америка

Скандинавците – истински „морски вълци”, кръстосвали северните морета, нападали и плячкосвали земите на франките, на други германски и славянски племена...

Викингите, истинските откриватели на Америка

Народите, живеещи в северните области на Европа – Скандинавия, принадлежат към германската група на индоевропейската общност и през VІІІ–ХІ век са наричани с най-различни имена – нормани (от франкски през латински – “северняци, хора от Севера”), старите славяни ги наричат “варензи” (останало в днешния руски език като “варяги”), а едно от самоназванията им е “викинги” (произлизащо от старонорвежкото “viking” – “морски поход”).

Характерно за тях са еднаквите бит, традиции, обичаи. Северните хора били организирани в големи патриархални семейства, които представляват основните стопански структури. Те обработвали земята общо. Съществувал законът за личното (кръвно) отмъщение. Социалното управление било подчинено на общото събрание, а изпълнителната власт се осъществявала от вождовете – ярли. Боговете на викингите били груби и жестоки – Один, Тор, Локи, Фрея и много други.

Обичайна за живота на скандинавците е важната роля на устното слово. Изключително добре били приемани поетите. Според северните хора думите имали вълшебна сила, която произлиза от Один. Скандинавците не са записвали първоначално своите поеми и митове, макар да имат писменост, т. н. руни – древна примитивна азбука, произлязла до голяма степен от латинската и други южноевропейски азбуки.

Варяжката стража в Константинопол от Хрониката на Йоан Скилица (ХІ в.)

Викингските кораби били изграждани на бреговете от дървета, растящи в местността. Викингите не използвали скици, а разчитали на опита и преценката си; били и добри навигатори. Моряците умеели да използват всички познати природни явления за определяне на курса – от полета на птиците до характерните особености на океана (цвят, температура, течения). Викингите определяли местоположението си и с груби инструменти, като използвали за ориентир слънцето и Полярната звезда.

Скандинавците – истински „морски вълци”, кръстосвали северните морета, нападали и плячкосвали земите на франките, на други германски и славянски племена.

От Балтийското крайбрежие те плават на юг срещу теченията на големите североизточните европейски реки и достигат Черно море и Цариград, който наричат Миклагард – “Златният град”. Преминават също през Гибралтар и обсаждат Рим.

Природните условия, в които живеят, ги правят силни и издръжливи, каляват в тях характерната войнственост, сурови нрави и жажда за богатство.

Викингите развиват активна морска търговия чрез пристанищата си в Северна Европа, търгуват и воюват с всички съседни народи. Най-голямо значение има пристанището Хайтабу (днес в Шлезвиг, Германия), разрушено през 1055 г. в битката между Харалд Хадраад и Свен ІІ. Шведският остров Готланд пък е най-важното звено в търговията с балтийските народи и Източна Европа. Северняци се заселват и в Нормандия, която им е дадена от френския крал, за да не превземат Париж, обсаждан от легендарния датски военачалник Рагнар Кожените гащи.

Скандинавската "дълга къща", в която живеел целият род, възстановка от Дания

Към 1000 г., както съобщава Адам Бременски в своята хроника “Дела на епископите от Хамбургската църква” (1076), те стават и първите европейци, достигнали покрай Исландия и Гренландия до брега на Америка, наречена от тях Винланд. За пътешествията на викингски кораби край атлантическите брегове на Северна Америка знаем и от няколко исландски саги, писани в края на ХІ в. и стигнали до нас в по-късни преписи от края на ХІV столетие.

Според тези разкази след заселването на Исландия и на Южна Гренландия, благодарение на Ерик Червенокосия няколко групи отплават на север и на запад. През 995 г. Лейф Ериксон (син на Ерик) се опитва да акостира на една неизвестна дотогава земя, за която се носят само предания. Той прекосява голямо пространство с плаващи ледове, преминава през земи, покрити с гори, за да се спре на брега на страна, застлана със савани. Тук той пуска котва и построява укрепление, в което да прекара зимата. Дава на новооткритата земя името Винланд – “Земя на лозята”.

През 998 г. тук пристига Торвалд, брат на Лейф, а през 1033 г. селището е заето от Торфин, тръгнал от Европа с три кораба, 60 мъже, пет жени и малко добитък.

Но викингите се сблъскват с враждебно настроени местни жители – племената, които те наричат “скерлинги” и които ги принуждават да оставят поселенията си.

Доказателството, че около 1000 г. викингите се заселват на канадския остров Нюфаундленд предоставя археологически проученото селище Л’Анс-о-Медоус, разположено в залива на атлантическото крайбрежие на острова срещу Лабрадор. В него са разкрити основите на осем сгради, пръснати край устието на река Блек Дък. Три от тях са предназначени за жилища и имат изкопани в средата огнища. Има и малки постройки, в две от които са се помещавали ковачница и малки леярни цехове. Бил е построен и голям навес за корабите. Открит е голям въглищен склад. На територията на селището са намерени огромен брой артефакти, находки с изключително ценно и важно значение за живота във викинската общност, датирани около 1000 г.[[more]]Функцията на укреплението е на преден аванпост за събиране на дървесина, диво грозде и други природни ресурси. Тази сезонна база се използва и за походи към други земи и експедиции. Викингите идват напролет и към края на топлия сезон се връщат в Гренландия. По-късно селището е изоставено.

Така още през Х век за европейците е открит Новият свят. Въпреки че откривателите северняци не успяват да се установят трайно в Америка, делото им изпреварва това на Христофор Колумб с четири века. Пътят към новооткрития континент става известен много преди експедицията на генуезкия капитан от 1492 г.