ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

За свети Валентин, когото не честваме днес

За свети Валентин, когото не честваме днес

Празникът на любовта, Денят на влюбените, свети Валентин – всички тези понятия от 15-20 години все по-напористо навлизат и в нашия календар около 14 февруари и това си има своя чар. Вероятно всеки мол бележи пикови стойности в оборота си около този ден, както и всяка цветарница. Другият подобен ден за цветарския стокооборот все още е празникът със затихващи функции 8 март, Международният ден на жената, наричан още в годините на “развития социализъм” с ироничното прозвище “Ден на колежката”.

И 14 февруари, и 8 март са еднакво безсмислени и пошли в рекламното си, търговско, пазарно амплоа. Ако си влюбен и обичаш някого, ти несъмнено го обичаш непрекъснато, денонощно, а не само за празника на любовта. Ако уважаваш и почиташ жената до теб – не само любимата, но и майката, сестрата, лелята, че защо не и шефката, и колежката, то несъмнено това е винаги, във всяка минута, а не само на 8 март. Ако поднасяш на съпругата си цветя само на 14 февруари и/или на 8 март, просто не си истински мъж. Точка.

Витраж със св. Валентин от католическа църква

За друго ми е мисълта обаче. Стана ми интересно откъде се е появил в англосаксонския свят този Празник на любовта – защото той не е нито изцяло “западен”, нито общокатолически. И ето какво излезе от малкото ми онлайн проучване.

Ясно е, че честването на свети Валентин на 14 февруари няма нищо общо с българските православни традиции. В православния календар почитаме въпросния светец, живял в Умбрия – св. свещеномъченик Валентин, епископ Интерамски (или Тернийски) – на 30 юли. Връзката му с любовта е косвена, но не е като да липсва въобще. Живял е през ІІІ век, тоест преди император Константин І Велики да издаде Медиоланския (Миланския) едикт от 313 г. и да узакони християнството като вяра, равноправна на другите религии в Рим. Съществува легенда, че по времето на един от предшествениците на св. Константин, Клавдий ІІ Готски, се водели продължителни войни и Клавдий забранил браковете в армията, тъй като смятал, че необвързаният със съпруга и семейство воин е по-полезен в битка. А интерамският епископ тайно венчавал римските командири християни и годениците им в нарушение на императорската заповед – и в защита на любовта... Заради което бил наказан и загубил живота си, вероятно на 14 февруари 273 г.

Православна икона на св. Валентин Интерамски

Друг общохристиянски светец с името Валентин в нашия календар се чества на 6 юли – св. свещеномъченик Валентин, презвитер Римски, също живял през ІІІ век (нищо чудно всъщност той да е венчавал тайно римските главнокомандващи). Имаме и само православния св. Валентин Доростолски (на 24 април), живял по нашите земи. Освен това имаме и св. Валентина – беше съвсем скоро, на 10 февруари.Как св. Валентин се оказва прикачен на 14 февруари в католическия свят? Историята е още по-интересна. Още през ХVІІ век френският историк Тилемон изказва предположението, че всъщност празниците на любовта на 14 февруари са свързани с римските езически Луперкалии. Това е типичен сезонен празник на плодородието в ранната пролет, който се е отбелязвал на 14 срещу 15 февруари в чест на богинята на “трескавата любов” Юнона Фебруата и на бога Фавн (Луперк е едно от прозвищата му, произхожда от латинската дума за “вълк”, lupus; между другото, в българския фолклор също има “вълчи празници”).

Римският обичай се изразявал в доста странни за модерното ни съзнание практики: на Капитолийския хълм, където според легендата вълчица (lupa) откърмила близнаците Ромул и Рем (основателите на Рим), се извършвали вълчи жертвоприношения с богати пирове, след което от кожата на одраните вълци правели бичове и с тях налагали всички жени на връщане в града. Жените го приемали с благодарност, разбира се, защото това щяло да им донесе плодовитост и леко раждане. Накрая жените се събличали голи, както твърдят злите езици, и “празникът” придобивал облика на класическа римска оргия... Ритуалът станал толкова разпространен, че в него участвали дори знатните римски фамилии; луперк е бил даже самият Марк Антоний.

Капитолийската вълчица с Ромул и Рем

Разбира се, в ранното Средновековие католическата църква трудно приема подобни бесовски вакханалии и прави бавни постъпления всичко това да бъде заличено. През 494 г. папа Геласий І забранява Луперкалиите, вероятно по същото време и денят на “трескавата любов” и Юнона Фебруата става ден на св. Валентин, отдал живота си в името на благословената от Бог християнска любов в брака. По-късно се намесват и други западни легенди за Валентин, който бил военен лечител и свещеник, и също венчавал римски войници. А сдържаните и свити англичани започват да пращат на избраниците си “валентинки” – безмълвни признания в любов – точно на този ден. Тъй или иначе, Луперкалиите и веселото шибане на жените с бичове от вълча кожа били забравени...

Римските Луперкалии, късна скица от ХVІ век

За капак на всичко днес в католическия литургичен календар на 14 февруари липсва какъвто и да било св. Валентин. Причината е, че през 1969 г. католическата църква “прочиства” календара си от светци, за чиито жития има твърде оскъдна информация  и за зла участ св. Валентин попада сред тях... Иначе на тази дата католиците честват св. св. Кирил и Методий, което е съвсем логично – на 14 февруари 869 г. в Рим е починал Константин-Кирил Философ; в нашия, православния календар, на този ден е именно празникът Успение на св. Кирил Славянобългарски.

От друга страна, чисто българският популярен спор дали на 14 февруари е св. Валентин или св. Трифон, също е съвсем несъстоятелен (освен за старокалендарците). С минаването на Българската православна църква по нов стил през 1968 г. Трифоновден вече е на 1 февруари.Та така, няма нищо лошо да се потопите във водовъртежа на Деня на влюбените с половинката си и, ако това ви носи радост, да се втурнете в трескаво купуване на сърцевидни алени балони (трескави като Юнона Фебруата), картички със сърчица, амурчета и прочее захарно-сладурски “любовни” атрибути. Но празникът на св. Валентин по тези географски ширини не е днес. Имениците ще трябва да изчакат до юли месец, когато имат цели две дати. А на именичките, наречени Валентина – честито на патерица!

Юлиана обича Словото – все пак то е било в началото, нали? Обича повече чуждите думи, отколкото своите, обича да ги превежда от чужди езици и да ги редактира, по възможност така, че дори и авторът им да не разбере. Обича шушкави и щъкави езици – полски, португалски, български, шведски, руски. Мрази, когато със Словото се манипулира и когато над него се вършат насилия, за да се преследв...