Празникът на любовта, Денят на влюбените, свети Валентин – всички тези понятия от 15-20 години все по-напористо навлизат и в нашия календар около 14 февруари и това си има своя чар. Вероятно всеки мол бележи пикови стойности в оборота си около този ден, както и всяка цветарница. Другият подобен ден за цветарския стокооборот все още е празникът със затихващи функции 8 март, Международният ден на жената, наричан още в годините на “развития социализъм” с ироничното прозвище “Ден на колежката”.
И 14 февруари, и 8 март са еднакво безсмислени и пошли в рекламното си, търговско, пазарно амплоа. Ако си влюбен и обичаш някого, ти несъмнено го обичаш непрекъснато, денонощно, а не само за празника на любовта. Ако уважаваш и почиташ жената до теб – не само любимата, но и майката, сестрата, лелята, че защо не и шефката, и колежката, то несъмнено това е винаги, във всяка минута, а не само на 8 март. Ако поднасяш на съпругата си цветя само на 14 февруари и/или на 8 март, просто не си истински мъж. Точка.
Витраж със св. Валентин от католическа църква
За друго ми е мисълта обаче. Стана ми интересно откъде се е появил в англосаксонския свят този Празник на любовта – защото той не е нито изцяло “западен”, нито общокатолически. И ето какво излезе от малкото ми онлайн проучване.
Ясно е, че честването на свети Валентин на 14 февруари няма нищо общо с българските православни традиции. В православния календар почитаме въпросния светец, живял в Умбрия – св. свещеномъченик Валентин, епископ Интерамски (или Тернийски) – на 30 юли. Връзката му с любовта е косвена, но не е като да липсва въобще. Живял е през ІІІ век, тоест преди император Константин І Велики да издаде Медиоланския (Миланския) едикт от 313 г. и да узакони християнството като вяра, равноправна на другите религии в Рим. Съществува легенда, че по времето на един от предшествениците на св. Константин, Клавдий ІІ Готски, се водели продължителни войни и Клавдий забранил браковете в армията, тъй като смятал, че необвързаният със съпруга и семейство воин е по-полезен в битка. А интерамският епископ тайно венчавал римските командири християни и годениците им в нарушение на императорската заповед – и в защита на любовта... Заради което бил наказан и загубил живота си, вероятно на 14 февруари 273 г.
Православна икона на св. Валентин Интерамски
Друг общохристиянски светец с името Валентин в нашия календар се чества на 6 юли – св. свещеномъченик Валентин, презвитер Римски, също живял през ІІІ век (нищо чудно всъщност той да е венчавал тайно римските главнокомандващи). Имаме и само православния св. Валентин Доростолски (на 24 април), живял по нашите земи. Освен това имаме и св. Валентина – беше съвсем скоро, на 10 февруари.[[more]]Как св. Валентин се оказва прикачен на 14 февруари в католическия свят? Историята е още по-интересна. Още през ХVІІ век френският историк Тилемон изказва предположението, че всъщност празниците на любовта на 14 февруари са свързани с римските езически Луперкалии. Това е типичен сезонен празник на плодородието в ранната пролет, който се е отбелязвал на 14 срещу 15 февруари в чест на богинята на “трескавата любов” Юнона Фебруата и на бога Фавн (Луперк е едно от прозвищата му, произхожда от латинската дума за “вълк”, lupus; между другото, в българския фолклор също има “вълчи празници”).
Римският обичай се изразявал в доста странни за модерното ни съзнание практики: на Капитолийския хълм, където според легендата вълчица (lupa) откърмила близнаците Ромул и Рем (основателите на Рим), се извършвали вълчи жертвоприношения с богати пирове, след което от кожата на одраните вълци правели бичове и с тях налагали всички жени на връщане в града. Жените го приемали с благодарност, разбира се, защото това щяло да им донесе плодовитост и леко раждане. Накрая жените се събличали голи, както твърдят злите езици, и “празникът” придобивал облика на класическа римска оргия... Ритуалът станал толкова разпространен, че в него участвали дори знатните римски фамилии; луперк е бил даже самият Марк Антоний.
Капитолийската вълчица с Ромул и Рем
Разбира се, в ранното Средновековие католическата църква трудно приема подобни бесовски вакханалии и прави бавни постъпления всичко това да бъде заличено. През 494 г. папа Геласий І забранява Луперкалиите, вероятно по същото време и денят на “трескавата любов” и Юнона Фебруата става ден на св. Валентин, отдал живота си в името на благословената от Бог християнска любов в брака. По-късно се намесват и други западни легенди за Валентин, който бил военен лечител и свещеник, и също венчавал римски войници. А сдържаните и свити англичани започват да пращат на избраниците си “валентинки” – безмълвни признания в любов – точно на този ден. Тъй или иначе, Луперкалиите и веселото шибане на жените с бичове от вълча кожа били забравени...
Римските Луперкалии, късна скица от ХVІ век
За капак на всичко днес в католическия литургичен календар на 14 февруари липсва какъвто и да било св. Валентин. Причината е, че през 1969 г. католическата църква “прочиства” календара си от светци, за чиито жития има твърде оскъдна информация – и за зла участ св. Валентин попада сред тях... Иначе на тази дата католиците честват св. св. Кирил и Методий, което е съвсем логично – на 14 февруари 869 г. в Рим е починал Константин-Кирил Философ; в нашия, православния календар, на този ден е именно празникът Успение на св. Кирил Славянобългарски.
От друга страна, чисто българският популярен спор дали на 14 февруари е св. Валентин или св. Трифон, също е съвсем несъстоятелен (освен за старокалендарците). С минаването на Българската православна църква по нов стил през 1968 г. Трифоновден вече е на 1 февруари.[[more]]Та така, няма нищо лошо да се потопите във водовъртежа на Деня на влюбените с половинката си и, ако това ви носи радост, да се втурнете в трескаво купуване на сърцевидни алени балони (трескави като Юнона Фебруата), картички със сърчица, амурчета и прочее захарно-сладурски “любовни” атрибути. Но празникът на св. Валентин по тези географски ширини не е днес. Имениците ще трябва да изчакат до юли месец, когато имат цели две дати. А на именичките, наречени Валентина – честито на патерица!
