ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Забравената сестра на Моцарт

Забравената сестра на Моцарт

Снимки: Уикипедия

Когато Мария Анна и Волфганг Амадеус са деца, всички вярват, че те са еднакво блестящи. Но Моцарт става Моцарт, а Мария Анна става съпруга на необичан от нея мъж и учителка по музика. И всичко това само защото е добро момиче и покорно слуша баща си.

Детето чудо

Малкото момиче Нанерл (това е нейният прякор вкъщи) свири очарователно на клавесин. Баща ù обикаля с нея и Волфганг из цяла Европа. Младите музиканти довеждат публиката до див възторг: та те са толкова малки, но толкова талантливи! Изпълнителското майсторство на Мария Анна бързо се развива – на десет години тя вече изнася сложни концерти и скоро започва да печели много добри пари, свирейки творбите на баща си.

„Мария Анна, въпреки че е само на 12 години, е една от най-квалифицираните пианистки в Европа“, пише Леополд Моцарт.

Но политиката на бащата по отношение на децата е следната: момчето е гений, бъдеща суперзвезда; момичето – неговата надеждна партньорка в дуетите. Вярно е, че Волфганг започва да пише музика рано, а Мария Анна не композира. Но най-вероятно това е така, защото баща ù не я насърчава да твори. По-късно, навършвайки пълнолетие, тя изпраща на баща си и Волфганг произведение, което тя сама е създала. И те го оценяват много високо.

Брачна възраст

Волфганг Амадеус се опитва по всякакъв начин да подкрепи по-голямата си сестра, той не се скъпи на похвали и я моли да продължава своите часове по музика: и да пише, и да изнася концерти. Той казва, че никога не е виждал човек, който да свири на клавесин толкова прекрасно, колкото Мария Анна.

Но в началото на XVIII век жените в Европа не са свободни в избора си. За да направи кариера, да се развие в професията си и да не предава таланта си, жената трябва да бъде много силна, трябва да се разбунтува срещу баща си и дори срещу обществото. Мария Анна обаче не е с особено силен характер и освен това е и твърде млада.

Когато момичето навършва 18 години, баща ù нарежда да спре концертите. Детето чудо, детето вундеркинд зад клавесина изглежда мило. Порасналото момиче на сцената на концертната зала вече изглежда някак неприлично. Мария Анна навлиза в брачна възраст, следователно тя трябва да мисли за съпруг, за деца и дом.

Необичаният

Волфганг Амадеус сам отговаря за живота си. Той взема решения, извлича ползи. При Мария Анна всичко се решава от баща ù. И това не ù донася никакво щастие. Тя е влюбена в камергера Франц Арман д'Иполд и любовта им е взаимна. Франц дори ù прави предложение, а баща ù категорично ù забранява да го приеме. Той ù намира друг съпруг – вдовец с пет деца, който е с 15 години по-голям от Мария Анна. По време на брака им тя му ражда още три, а баща ù се заема с възпитанието на едно от тях, надявайки се да отгледа още един Вофганг Амадеус Моцарт.

До последен дъх

Докато съпругът на Мария Анна е жив, тя и децата им живеят в неговия град. През цялото време талантливата жена е заета с децата. Когато съпругът ù умира, тя се премества в Залцбург. Децата порастват и тя може да си изкарва прехраната, като дава уроци по музика. Мария Анна обучава както възрастни, така и деца и, между другото, не живее в бедност. Но приятелството с гениалния ù брат в крайна сметка се размива с времето – те имат твърде различни житейски пътища. Когато Моцарт умира на 35 години, Мария Анна изпраща всичките си писма и други бумаги на жена му.

Анна Мария е била прекрасен човек. В Залцбург към нея се отнасят с благоговение. Тя живее до 78 години, боледува много на старини и в края на живота си ослепява.

Дали е сънувала музиката, която никога не е написала? Спомняла ли си е любимия, с когото се разделя? В онези години жените знаят, че не трябва да искат твърде много от живота. И все пак... аз вярвам, че музиката е звучала в душата и в сънищата на Мария Анна до последния ù дъх.

 

Любимите ресторанти на Христофор Колумб, Моцарт, Чарлз Дикенс, Чарли Чаплин...