ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Засукана дама или скромна съпруга - избор тогава и сега

Във век, когато летим, докъдето поискаме, когато купуваме с един клик, когато се движим с превозни средства на ток и когато романтичните отношения вече не са под стандартен знак, се оказва, че у нас някои принципи между мъжа и жената са си останали почти същите, като преди 200 години. Това ни показва едно писмо от Захарий Зограф до годеницата му Катерина.

През XIX век едни от уважаваните хора са били зографите, хората, които рисуват икони и стенописи. Българският живописец от Самоковската школа, Захарий оставя подписа си върху първата икона едва на 19-годишна възраст. Негови творби има в църкви в Пловдив, Копривщица, в редица манастири, сред които Рилския, Троянския и Бачковския. Прекарал е година и половина на свещения Атон.

Не са му били чужди обаче и любовните трепети и терзания. Докато рисува в двете черкви в Пловдив – "Св.св. Константин и Елена" и "Св. Петка Стара", между 1836 и 1837 г., в Самоков го очаква неговата годеница Катерина, която се тревожи дали любимият й няма да се залюби с някоя пловдивчанка. Той й пише писмо, в което  казва, че няма основания за притеснения. Защото...

Желая да не е по-голяма жената от мъжа, да не заповедува и да я имам за ортак на работата ми и на радостта и на жалбата.

Затова не пожелах жена от Филибе, защото искат да заповедуват, защо са големи на Филибе жените.

Имат си свои къщи, имат си и постелки, и покривките и покъщината, имат и жалтици, и маргарит, и елмаз, и сос хиляди грошове.”

Захарий Зограф разказва на своята годеница и как според него са били „излъгвани” мъжете в тракийския град:

Па кого искат за зет, пазарат го като магаре да го земе момата, до колко стане пазаро. Ако е по-харно момчето – или по-добре да реча магарето – перво нумеро дават му 30 000 и къщата от керемидите нагоре (а може да падне и до 2 000). Па като доведат сватовете на сватба и като влезне у къщата на момата, седне и на миндер, сиреч всичко готово намери. Па й се радва доде е сватбата. Като замине сватбата, фане жена му като кадия да съди и той сложи уши като магаре купено.”

Самият той е абсолютно сигурен какво иска от своята съпруга и го казва на Катерина. 

А ако речем защо самоковките да са толко малки, или ако речеш аз защо съм по-малка – по-малка си, защо те аз купувам и ти заповедувам.

Що ти реча да правиш, ти заповед да чуваш, сиреч на табихето ми слуга да бъдеш.

Защото двама чорбаджии на един стол не можат да седят. Защото аз съм табихетлия човекЖената да се знае защо е жена и мъжо защо е мъж. И така кой ме земе да добрува".

През 1841 г. Захарий Зограф наистина се жени за Катерина Хаджигюрова и остава с нея до своя край.

 

Фредерик Шопен и Жорж Санд: любов между редовете