ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Жан Кокто - един поет с много лица

Жан Кокто - един поет с много лица

Снимка: Courtesy of Philippe Halsman | Magnum Photos

Светът се сбогува с него на днешната дата през 1963 година. Жан Кокто винаги се е определял като поет, въпреки че е бил и илюстратор, и режисьор, и сценарист, израждайки свой собствен фантастичен свят чрез всички тези изразни средства. Ето какво друго може би не знаете за него.

От малък търси бягство в изкуството

Още като дете Жан Кокто обожава да твори. Израства е в заможно семейство, а баща му вече се е пенсионирал, за да се отдаде на изкуството, и има достатъчно време, за да научи сина си да рисува. Семейното щастие обаче не трае дълго. Кокто е само на 10, когато баща му се самоубива и тази травма го кара да се вкопчи в спомена за щастливото си детство и да го търси винаги в изкуството.

Точните науки не му се отдават 

В гимназията Жан Кокто се справя брилянтно с предметите, свързани с изкуства, но пък се затруднява сериозно с точните науки. Няколко пъти е изключван от училище и често учи в дома си. Постепенно започва да прекарва повече време покрай близкия театър и да пише пиеси със свой съученик. И докато продължава да се проваля в училище, открива поезията, която се превръща в отдушник на тревогите му.

Има още...

Аз съм пролетно момиче, поет по душа и нещотърсач по призвание, защото "светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери". Замечтана и приятно разсеяна, гледам света през розови очила (или през чаша розе). Пиша, снимам, рисувам и винаги търся нови призвания.