Ретро

Жан Кокто - един поет с много лица

Ретро

Жан Кокто - един поет с много лица

Снимка: Courtesy of Philippe Halsman | Magnum Photos

Светът се сбогува с него на днешната дата през 1963 година. Жан Кокто винаги се е определял като поет, въпреки че е бил и илюстратор, и режисьор, и сценарист, израждайки свой собствен фантастичен свят чрез всички тези изразни средства. Ето какво друго може би не знаете за него.

От малък търси бягство в изкуството

Още като дете Жан Кокто обожава да твори. Израства е в заможно семейство, а баща му вече се е пенсионирал, за да се отдаде на изкуството, и има достатъчно време, за да научи сина си да рисува. Семейното щастие обаче не трае дълго. Кокто е само на 10, когато баща му се самоубива и тази травма го кара да се вкопчи в спомена за щастливото си детство и да го търси винаги в изкуството.

Точните науки не му се отдават 

В гимназията Жан Кокто се справя брилянтно с предметите, свързани с изкуства, но пък се затруднява сериозно с точните науки. Няколко пъти е изключван от училище и често учи в дома си. Постепенно започва да прекарва повече време покрай близкия театър и да пише пиеси със свой съученик. И докато продължава да се проваля в училище, открива поезията, която се превръща в отдушник на тревогите му.

Има още...


Париж му показва нови хоризонти

През 1907 г. се мести в Париж с майка си, към която е страшно привързан, и продължава да води живот, фокусиран във фантазията, а не толкова в реалността. Там се смесва с местните бохеми и среща руски балетен критик, който разпалва интереса му и към това изкуство. В Париж се запознава и с Модиляни, Марсел Пруст, Андре Жид и Едит Пиаф, която остава негова приятелка до живот. 

Кубист, сюрреалист, дадаист и скандална личност

След Първата световна война Жан Кокто се запознава с Пикасо, отдавайки се изцяло на това приятелство, и се увлича по кубизма. Близък е с авангардистите в Париж и затова често го свързваме с дадаизма и сюрреализма. Едновременно с това е и презиран от някои френски сюрреалисти, вероятно заради отношенията му с Гийом Аполинер, които пораждат ревност у Андре Бретон. Бисексуалността и страстта му към опиума също допринасят за скандалния му образ.

Слуховете за смъртта му 

Кокто има динамичен и плодовит творчески живот. Оставя след себе си многобройни стихосбирки, рисунки, пиеси, както и невероятната екранизация на “Красавицата и звяра”. Общува с много велики творци на ХХ в. във всички сфери – Пикасо, Миро, Ерик Сати, Стравински,  Габриел Шанел, Колет, но Едит Пиаф е неговата близка приятелка. И когато той умира от сърдечен удар на 11 октомври 1963 г. – само ден след смъртта й – се появяват слухове, че именно тази разтърсваща новина го е убила.

 

Жулиет Греко – икона, муза, вселена